Empire state of mind

You know, I was wrong when I said I didn't love you this way. And I messed up. I messed up really bad. I was scared and confused, I still am. I can't take it back though, and can't make it right. I don't even know if it could all be started over, probably not. But I'm sick of pretending it's alright. And that I don't miss you. Things are not so black-and-white. Out of sight turns out not to be out of mind. And although I've almost gotten used to not knowing anything about you, it still hurts. Your ignoring me, your attempts to get even for what I did, the awkward moments when we accidentally meet. I wish I could just erase it all and fast forward or rewind to a happily everafter, or a happily everbefore. But this fairytale does not exist, does it? Am I such a fool for still thinking about this? I'm not expecting a reply. I'm not even expecting you to read. Cause this shouldn't be here... But think of it as an apology.

Beautiful nightmares and sudden explosions

Не, не са никак безметежни дните. Някакви малки кризи непрекъснато се просмукват в процепите на каменното ми спокойствие, набъбват, раздуват се и пропукват.... Експлоадирам и тихичко повръщам вакуумната каша в главата си, за да я сдъвча и преглътна отново, докато треперейки се правя на супергърл, размятам гаечни ключове, свивам цигари и кимам разбиращо. Мислено крещя и събарям сгради с поглед, усмивката ми е застинала в съвършена неестественост. Прокарвам език по устните, опитвам да я счупя, но е стегнала от студ, от стискане, от втoрачените погледи...

Стерилна злоба се е отцедила и материализирала наоколо под формата на ръждиви пирони, всичките мои.

Сънувам котки с опашки на парчета и плъхоподобна чинчила-самоубиец...

- Какво искаш днес?
- Нищо!
- Сори, нямаме...

An everlasting smile

Днес ме е избило на някаква вселенска любов. И ако не беше пустия офис internet restriction, щях да ви наспамя с парчето, с което се дрогирам цял ден. Вместо това, пуснете си каквото ви е кеф, нещо от което ви настръхват косъмчетата на врата and think happy thoughts :)

Small talk

Елитарна кучка? Не, не мисля, че съм елитарна кучка, по дяволите. Може да се държа хапливо, саркастично и дори агресивно понякога, но истината е (шшш, тихо, това ще ми развали имиджа, ако някой разбере), че inside the package съм едно голямо плюшено мече, което обожава да го гушкат. И онази вечер вкъщи с двете ми семейства беше едно от най-милите и прекрасни неща, които са ми се случвали напоследък. Не мисля, че една елитарна кучка би оценила факта как два пъти в рамките на една седмица се намира по някой Ники, който да ми смени гумата. Намират се и мама и тате, които се появяват като по поръчка, точно когато съвсем по елитарнокучкенски съм готова да орева света, защото е твърде страшно да трябва да бъдеш голям, когато всъщност си просто един малък принц. И после като едно задружно елитарно семейство кучки готвим и пием по повод това, че всичко е наред и че можем да прекараме поредната вечер заедно и дори да се забавляваме. Но нали съм елитарна кучка и в длъжностната ми характеристика не се вписват спонтанни изблици на сантименталност, то аз няма да кажа на прекрасните си семейства, роднини, приятели и съседски деца, че ги обичам и се радвам, че ги има. Ся, свийте ми една цигара, подайте коняка и да продължим да си водим естествения повърхностен разговор, моля.

City of gold

Искам да ви разкажа за прекрасното небе тази вечер. За меката златиста светлина наоколо, разливаща се над града като меден дъжд. За морския шах, очертан от следите на разминаващи се самолети. За светлините на светофарите, фенерите, прозорците, неоновите надписи. За детенцето, усмихващо се от съседната кола. За портокалите и букетът лилави цветя с подарък калинка... Усещането е горе-долу такова: