I’ve acquired a kind of madness

Morning passages

Тази сутрин се субъдих в 7:14. Което не е учудващо, защото всичките ми опити да се събудя по-рано и да позлвам прекрасния градски транспорт са всъщност съвсем фалшиви. Абсолютно съзнателно си позволявам да спя до последния възможен момент, след което изскачам от леглото и се приготвям за минути, викам такси и изчезвам. Последните отломки на някаква гузна съвест ме карат от време на време да се кахъря и да се оплаквам как, видиш ли, просто не мога да се събудя навреме, поради което се "налага" да вземам такси до работа. (След като потроших колата и я оставих в пловдивската реанимация.)

Поредната сутрин, поредното такси. Почти симпатичен младеж на шофьорската седалка, примерно моя възраст. Симпатичен, като изключим кичозната сребърна гривна с дебелина два сантиметра в диаметър на дясната китка. Заблях се първо в нея, ако трябва да сме честни. После в цигарата между пръстите на същата ръка. После в кафето, което тази ръка поднесе към устните и след това постави обратно на малката "масичка" приспособена между двете предни седалки. После погледът ми прошари през таблото, уредите, стерео уредбата, вратите на колата, копчетата за прозорците, тавана, огледа движението навън - редовното задръстване по Евлоги по това време на сутринта - и се върна отново на сребърната гривна. И се почувствах странно уютно и някак у дома. В този момент ми се прииска да съм това момче. С гривната, ако щете. Точно в тази сутрин, в това такси, в това задръстване с тази цигара, това кафе и радиото. Кола, път, кафе и музика. И нищо друго да няма значение.

Lately

I hate the overwhelmingness of everything which leaves you numb and dumb, and feeling like a snail smudged by the foot of a careless walker.

Let's get depressed ('The Hours')

Richard: I wanted to write about it all. Everything that happens in a moment! The way the flowers looked when you carried them in your arms; this towel, how it smells, how it feels, its thread; all our feelings, yours and mine; the history of it. Who we once were; everything in the world. Everything all mixed up. Like it's all mixed up now. And I failed. I failed. No matter where you start with it, it ends up being so much less. Sheer fucking pride. And stupidity. We want everything. Don't we?

Clarissa: I remember one morning getting up at dawn. There was such a sense of possibility. You know, that feeling. And I, I remember thinking to myself: So this is the beginning of happiness, this is where it starts. And of course there will always be more...never occurred to me it wasn't the beginning. It was happiness. It was the moment, right then.

Virginia Woolf: You cannot find peace by avoiding life, Leonard.

Richard Brown: Just wait till I die. Then you'll have to think of yourself. How are you going to like that?

Virginia Woolf: Dear Leonard. To look life in the face. Always to look life in the face. And to know it for what it is. At last to know it is. To love it for what it is. And then to put it away. Leonard always the years between us, always the years. Always the love. Always the hours.

Right?

- I can't believe he is actually our music guru.
- He's not. We hate him. We sing his song because we hate him.
- Right. Worship is the new hate.