And...

... still missing you. But pssst. Please, pretend that you don't know.

Still here, still...

Не мога да стигна никъде по-далеч от момичето с пералнята. А пребродих половин България, че и в малко Румъния бях. И дъжд ме пра, и слънце ме суши. И спах, и се събуждах. Пях. Мълчах. Смях се. Гледах през малко прозорче летящи въздушни дървета. Подскачах, пищях. Крещях с пълно гърло. Бях нависоко. Бродих по незнайни улици. Не се изгубих, не се и намерих. Страхувах се, радвах се, потъвах. Престрашавах се да говоря с непознати. Мислех си за онова изчезнало вкъщи. Тук съм. Но ме няма. Виждам. Но не цветове. Буря вън - буря вътре. But it doesn't wash away the poison. Off my soul. Още ли искаш да знаеш как съм?

P.S. I love you.

Не, това беше един друг филм.

А иначе, в един по-ведър вариант на горенаписаното, бих замолила следното - ако имате някога път към Букурещ в Събота вечер, наминете през Purple (един от най - препоръчваните гей барове), пък после докладвайте как е. Защото в Неделя е огромно, пусто, червено на всичкото отгоре, а разни мъже пеят "Every night in my dreams..." И сигурно са винаги Кейт Уинслет...