сряда, юли 22, 2009

Diggin' deeper... and plagiarizing

It doesn't hurt me.
You wanna feel how it feels?
You wanna know, know that it doesn't hurt me?
You wanna hear about the deal I'm making?
You be running up that hill
You and me be running up that hill

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could, oh...

You don't wanna hurt me,
But see how deep the bullet lies.
Unaware that I'm tearing you asunder.
There's a thunder in our hearts, baby.
So much hate for the ones we love?
Tell me, we both matter, don't we?

You, be running up that hill
You and me, be running up that hill
You and me won't be unhappy.

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building,
If I only could, oh...

C'mon, baby, c'mon, c'mon, darling,
Let me steal this moment from you now.
C'mon, angel, c'mon, c'mon, darling,
Let's exchange the experience...

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
With no problems

If I only could, be running up that hill...

...

And I'd be smiling back at you, seeing that inside I'm dying. But no, I won't admit it. You bastards know it anyway, and I hope you're happy. You should be. You should be triumphant when someone you so lovingly despise is agonizng. So, here, take this emptiness and breathe it. Take this pain and wear it proud. Take me. If there's anything left to take.

So fuckin' emo...

сряда, юли 15, 2009

Condition status report: satisfactory

И когато взе нощни смени, тя започна да се усмихва.

And what's not to like about it?

Вършиш това, което не искаш да вършиш, докато всички останали спят. После спиш, докато всички вършат това, което не искат да вършат.

Ставаш свидетел на събуждането на деня цели 5 дни в седмицата. А какво по-хубаво в края на работната нощ от един изгрев? Банално, нали? Мен пък ме радва...

Прибираш се, когато сутринта все още се прозява, жужи и протяга лениво ръчички, сърба кафето си и се готви да се превърне в тромав, дълъг ден. Хората в авобусите отиват да вършат задълженията си с обичайните кисели физиономии. Крещят на шофьора, крещят помежду си, или просто се гледат злобно. Ти не си част от това.

И всичко е някак наопаки. Което винаги прави нещата по-поносими.

Странно е колко мъничък става светът ти, когато се затвориш в кутия.