This is The Secret

Story time

Вярно, не е краят на ноември, но пък съвсем си е време за приказки, филифьонки и други подобни неща. А тази веднага ми стана любима. Малко напомня на някого, когото бегло познавам :)

ФИЛИФЬОНКАТА, КОЯТО ВЯРВАШЕ В БЕДСТВИЯ


Имаше едно време една Филифьонка, която се залови да пере голямата си парцалена черга в морето. Търкаше с четка и сапун до синята ивица и изчакваше всяка седма вълна, която идваше тъкмо навреме и изплакваше сапунената пяна.
После търкаше до следващата синя ивица; слънцето топлеше гърба й, а тънките й крака бяха потопени в бистрата вода и тя триеше ли, триеше.
Беше мек и спокоен летен ден, от онези, които са най-подходящи за пране на килими. Вълните се надигаха бавно и сънливо, за да й помагат, а около червената й шапка бръмчаха няколко едри горски пчели, защото я мислеха за цвете.
"Преструвайте се вие! - мислеше си мрачно Филифьонката . - Знам аз какво ще стане! Винаги е толкова тихо и спокойно преди да настане бедствие."
Тя стигна до последната синя ивица, остави седмата вълна да я облее, а после изтегли цялата черга в морето, за да я изплакне.
Под водата скалата беше гладка и червена и по нея светлееха игриви слънчеви отблясъци. Те танцуваха по краката на Филифьонката и бяха позлатили десетте им пръста.
Тя потъна в размисъл: "Би трябвало да си купя нова шапка - оранжева. Или да избродирам слънчеви отражения по старата. Златни. Но, разбира се, няма да е същото като да се движат. И освен това какво да правя с новата шапка, когато дойде страшното? Все едно, мога да замина и със старата…"