събота, юли 31, 2010

Swingaby

Та-ра-да-дан-та-да-даааааа!

Мне. Не така.

Та-даааааааа!

Воала!

Алеееее-хоп!

Така по-добре ли е? Хайде, зарадвайте ми се малко, де. Нали ме нямаше едно известно време. Не знам мързел ли, или липса на движеща жизнена енергия, ама ей на. Вдигаш чашата, сваляш чашата - 3 месеца. Тц, тц, тц, как си лети пустото му време! Аз някакъв рожден ден съм била имала. На 25 съм била станала. Едно време си се представях голяма и зряла жена на тази възраст. Къдееееее ти. Влача се по улиците като окаян призрак и събирам от интересни по-интересни погледи от мирните, никому-лошо-не-мислещи граждани. От празнуването на въпросния ми юбилей имам смътен спомен за традиционна празнична кавга в тесен семеен кръг.

След това биде мрак. Два месеца нощни смени, литри, не - тонове и цистерни кафе, шоколад, енергийни напитки, клечки за очи, похъркване в офиса, безумие. Съвсем междувременно, на заден план протичат продажба на старата ми квартира, с огледи в мое, спящо посред бял ден присъствие, и от наша страна огледи за нова квартира с неистови старания да съчетаем очевидно разминаващите ни се вкусове и виждания за липса или наличие на стени в жилището...

Бога ми, видяхме всичко. И бяха малки, големи, твърде скъпи, твърде евтини , в твърде централни и не достатъчно централни квартали. С твърде много обзавеждане или с недостатъчно такова. С ръждиви перални, счупени печки, миризливи хладилници, (перфектни миялни машини и климатици), изгнили гардероби, микроби... Оглед #463 протича по следния начин: Стрелбище, детска градина, блок. Последен етаж, малък двустаен апартамент, примерно 60 квадрата. Спалнята - празна, може да побере максимум едно двойно или човек и половина легло.

Хазяйката:

- Хубаво, тук ще купим легло, ама на вас ще ви трябва още едно!

Смигаме й, подсмихваме се:

- Няма проблем, не ни берете грижа.

- Е как, млади момичета сте, не сте монахини! Ами като ви дойдат приятелите на гости, четиримата в едно легло ли ще си легнете?!

Осъзнаваме си грешката, плюем си на петите и търтим далеч от любопитни лелки-хазяйки, които ни държат сметка къде и как ще спим. После срещи с брокери, разходки, обаждания, кошмари, пот, кръв, безсъние и накрая находка! Лепящо листче-договор, капаро и бягство в Германия. А там Apfelmus, Stachelbeere, Rhabarberkuchen и Рена, недоумяваща какво се случва. Връщаме се в прекрасната си нова къща, в аристократична стара постройка, на последния, шести етаж, без асансьор.

Пренасянето е един малък разкош, траещ неизвестен брой дни, около 10-ина курса с Меги и неограничена физ-зарядка up and down the stairs. Дет' се вика - We like to move it, move it... Като теглим чертата, оказва се, че Моем Да Носим.

До ден днешен още се подреждаме в новата къща. Уреждаме се с маси, пердета, килими и разни такива изключително домашни и семейни неща. Имаме и засега въображаем, с тенденция да стане истински, заек - Унуфри. Мъкнем го навсякъде с нас, щото ни е жал да го зарежем сам вкъщи. Ако някой изяви желание да му прави компания, когато ни няма, моля да изпрати CV и мотивационно писмо на Unufri_home_alone@hrup-hrup.au /Only short-listed candidates will be contacted./

Междувременно успях да излъжа системата и да взема цели 2 отпуски през Юли (забележителните 5 дни сумарно, които обаче хитро се комбинираха с почивните ми Сряди и Вторници). Та тях посветих на морето, по което, Бога ми, не знам защо така отчаяно съм се побъркала тази година. 2 пъти дотам и обратно. С Меги, на стоп и с Червената стрела (aka C1). От заплануваните 10 дни, прекарахме на море цели 5, от които 3 и половина слънчеви. Няколко нощувки на хотел, една на бунгало и една на палатка. Оказа се, че няма нищо по-хубаво от това да се събудиш на плажа рано сутрин и да пиеш коктейли на същия този плаж, прикрит под сламения чадър на някакъв бар, докато отгоре се излива пороен дъжд, а по-късно някакъв човек пуска хвърчило. Твърде кратко продължава това щастие обаче и остатъкът от този иначе така идилично започнал ден бива прекаран в дремуцане в C1 и яко лющене на семки.

Back то life, back то reality. Back то work. Заварвам фоайето на офиса в нови цветове - графитено сиво и глобулско зелено. И двете са глътка свеж въздух на фона на досегашното бетонено сиво. A dream is finally coming true.

И в общи линии това е. Пък понеже всяка история трябвало да си има поука, ето ви тази: Ако някога ви хрумне да лекувате ужилване от оса/пчела/whatsoever с чесън, то, моля, намажете, повтарям само намажете засегнатата повърхност и не оставяйте този коварен лек да действа дълго, защото пък реактивния дерматит е упорито и гадно нещо и трудно се лекува.

Oh, and always wear sunscreen ;)