Нали всички знаем за обичайната цикличност на нещата и как рано или късно се оказваш там от където си тръгнал. Е, преди някакъв брой години, месеци и дни изпитвах непреодолима нужда да се шляя по улиците на София в ранна сутрин в компанията на слушалки в ушите, баничка в ръцете или в краен случай просто друго същество от моя вид. Вселената хвана черпака и ръсна доволна доза хора, банички, музички и разходкички. После изведнъж спря. И сега, задушавайки се в абстинентен пристъп, искам да замоля: walk with me again.
