Шибани начала. Шибани краища. Въобще цялата история е много шибана. Вечер придърпвам пердетата с болка. Всичко, което не мога да опаковам. Ще си остане там, по стените, прозорците, вратите, паркета, прашните стълби, под тях... Скриновете, скърцането на вратичките, гълъбите на прозореца, целият свят пред прозореца. Невидимото присъствие на битието ти, което просто няма как да затвориш в кутия и да вземеш със себе си. Всяко движение е за последно. Отварям това шкафче за последно. За последен път гледам светлините на мравчещите отсреща автомобили. За последно просвам изморено тяло на стария диван, погълната от света пред прекрасния огромен прозорец. Влюбена съм в този прозорец. Влюбена съм в света през него. А "последно" е толкова гадна думичка. Отвратителна, нищожна, гадна, малка думичка.
Задушава ме и тежи. И просто ми се пътува. Надалеч.
