Обожавам, когато дните започват така. Спя кошмарно зле, събуждам се посред нощ, чувам шумове, сънувам крадци,
баби и още куп глупости, които в момента не си спомням. Но със сигурност имаше и телефони, лаптопи, ласмаги, джасмаги, кас'тофони, мобифони, и РПУ. Доста материалистично от моя страна, знам. Но очевидно душата ми не се чувства особено elevated към момента и нуждите, съответно сънищата ми, са приведени до базово ниво. По тоя повод, вметка - обсъждаме онзи ден с Денц евентуалното закупуване на
нови лаптопи някъде в необозримото бъдеще. Тя - Тошиба. И ето защо: "Ако
си загубите работата и не успеете да си намерите нова в рамките на 3
месеца, Toshiba Ви връща парите за лаптопа и в същото време той си
остава за Вас". Аз - ъф корс, тряа да се прочете и дребния шрифт на тая
гаранция, щото ше се окаже, че си застрахован при загуба на работа, но
само в случай, че не те е валял дъжд на предния ден и не си закусвал
яйца със сладко от боровинки. Денц - мен пък определено ме спечелиха с тая
гаранция. Бабата* сигурно им е официален партньор. Тошибаба. Тошибабук. Ех, аз си мислех, че разцепвам гениалността с моите прозрения за гаранцията, но тя определено изби рибата с Тошибабука. Енихау. Та, събуждам се някак тази сутрин и с мъка
се изтърлкувам от леглото, очите ми са все едно пясък съм хвърляла в тях
цяла нощ. Баня, обличане и карам до работа на автопилот. Пристигам,
нагласям се на далеч нелюбим компютър, някой ме пита дали навън било
студено... Не знам, казвам, нямах време да усетя. 7 минути до 8, аз не
знам къде се намирам, хрумва ми поне да вкарам малко вода в системата, обикновено дава живителни сили. Взимам шишето, разходка до
кухнята, наточвам вода и лоча жадно. Иво, колега от тийма, с
чашката и той в кухнята. Викам си, айде, да не съм пълен тапир, да
завържа някъв socially awkward разговор. И добро утро Иво, как си, бла,
бла. Той - ми добре съм, наспивам се добре, ама не ми се работи. Аз - Ха. На мен пък изключително ми се работи, ама никак не съм добре и никак
не съм се наспала. Той - ами не е зле да понамалиш пиенето вечер май. Аз, втрещена - глупости, пиене! Аз един порок не мога да развия и култивирам като хората. Всички пушат, пият... Аз? Дръпна една цигара и ми става зле. Жалка история. Той - еми знам ли
те кви ги вършиш вкъщи. Пред хората се държиш, ама вкъщи кой те знае какви мизерии правиш. Поглеждам изпод вежди в пълен шах и мат. О, Иво, идея си нямаш! Допивам си бутилчицата вода и си се прибирам към офисчето, на столчето
и... 1:0 за Иво. Или? : )
*За незапознатите бабата е особено явление в аристократичните хазяйски среди на София. Характеризира се с изумителна неадекватност и завишена трудност при комуникация на разумно ниво. Според легендите е с адвокатски произхОд, което обаче личи единствено при изключителното красноречие, което проявява по теми от абсолютна безполезност.
P. S. Та, ако не беше цялата тази история, която всъщност не ви разказах, но в общи линии включва разбити апартаменти и загуба на любими предмети, то дребнавата ми материалистична душица сега щеше да се вълнува от и сънува съвсем други неща, като ето този красавец, например. Но не би. Вселената очевидно пак е хванала стъклената топка и раздрусва яко. Майната ти, бих казала аз. Взимам едно такова and will blend the hell out of you and your wicked little games!
