"Разказах на Огъстъс в общи линии историята на моята драма: на тринайсет
бях диагностицирана с рак на щитовидната жлеза в четвърти стадий. (Не
му казах обаче, че научих диагнозата три месеца след първия си цикъл.
Беше нещо такова: "Честито! Вече си жена. А сега умри.")"
"Как ще разпознаем радостта, ако няма болка?" Това е отколешен аргумент в
полето на размислите за страданието, а неговата глуповатост и липса на
изтънченост е била изпитвана векове наред, макар че е достатъчно да се
каже, че съществуването на броколите по никакъв начин не променя вкуса
на шоколада."
"Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно
божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на
парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко
същество не прочете тази книга."
"Влюбен съм в теб и нямам навика да се лишавам от простото удоволствие
да говоря каквото мисля. Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик
сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме
обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето
ще погълне единствената земя, която имаме, и знам, че съм влюбен в теб."
"Иска ми се това ризото с лилави моркови да се превърне в човек, за да мога да го заведа в Лас Вегас и да се оженя за него."
"Страхът от забравата е нещо различно - това е страх, че няма да съм дал
нищо в замяна на живота си. Ако човек не може да живее в служба на
някое по-висше добро, тогава би могъл поне да умре за него. Това, от
което ме е страх, е, че нито животът, нито смъртта ми ще имат някакво
значение."
Вината в нашите звезди, Джон Грийн
