It was about time.

To tidy up a little bit. My room, around here and the Self for desert.

Друго ми кажете обаче. Кой дръпна шалтера на циганското лято! И въобще кога се изтърколи цялото това време. Периодът Март - понастоящем като че ли тотално ми остъства от тефтерчето. С малки включвания. Не се бяхме разбирали така. Сега докато се огледам, ослушам и измисля как предпочитам да си пия чая, ще трябва пак нови години да се посрещат. Срамота!

и още малко

А всъщност с него си говорим и на български. И се получава. Дори е някак екзотично след всичкия английски цялото това време. И почти не ми се дразни като му казвам, че е принцеса.
А тя наистина е cae sukarie. "Не го правим за всички" казва. "Само за симпатичните". И половин час мента и Ирландия в полусъзнание и тиха лудост. После бягство като след всеки прилив на самоубийствена смелост, примесено с бадемов ликьор и доза самодоволство.

Ейс и Ясен.

Кратичка историйка

За колегата с чай шукарие, за сутрешния коз, за градинските цветя, есенните листа, кестените и любовта, която е навсякъде.

Толкоз.

Science of window breaking

Because it seems like happiness comes to those that have built the least defences against it.