Empire state of mind

You know, I was wrong when I said I didn't love you this way. And I messed up. I messed up really bad. I was scared and confused, I still am. I can't take it back though, and can't make it right. I don't even know if it could all be started over, probably not. But I'm sick of pretending it's alright. And that I don't miss you. Things are not so black-and-white. Out of sight turns out not to be out of mind. And although I've almost gotten used to not knowing anything about you, it still hurts. Your ignoring me, your attempts to get even for what I did, the awkward moments when we accidentally meet. I wish I could just erase it all and fast forward or rewind to a happily everafter, or a happily everbefore. But this fairytale does not exist, does it? Am I such a fool for still thinking about this? I'm not expecting a reply. I'm not even expecting you to read. Cause this shouldn't be here... But think of it as an apology.

Beautiful nightmares and sudden explosions

Не, не са никак безметежни дните. Някакви малки кризи непрекъснато се просмукват в процепите на каменното ми спокойствие, набъбват, раздуват се и пропукват.... Експлоадирам и тихичко повръщам вакуумната каша в главата си, за да я сдъвча и преглътна отново, докато треперейки се правя на супергърл, размятам гаечни ключове, свивам цигари и кимам разбиращо. Мислено крещя и събарям сгради с поглед, усмивката ми е застинала в съвършена неестественост. Прокарвам език по устните, опитвам да я счупя, но е стегнала от студ, от стискане, от втoрачените погледи...

Стерилна злоба се е отцедила и материализирала наоколо под формата на ръждиви пирони, всичките мои.

Сънувам котки с опашки на парчета и плъхоподобна чинчила-самоубиец...

- Какво искаш днес?
- Нищо!
- Сори, нямаме...