Beautiful nightmares and sudden explosions

Не, не са никак безметежни дните. Някакви малки кризи непрекъснато се просмукват в процепите на каменното ми спокойствие, набъбват, раздуват се и пропукват.... Експлоадирам и тихичко повръщам вакуумната каша в главата си, за да я сдъвча и преглътна отново, докато треперейки се правя на супергърл, размятам гаечни ключове, свивам цигари и кимам разбиращо. Мислено крещя и събарям сгради с поглед, усмивката ми е застинала в съвършена неестественост. Прокарвам език по устните, опитвам да я счупя, но е стегнала от студ, от стискане, от втoрачените погледи...

Стерилна злоба се е отцедила и материализирала наоколо под формата на ръждиви пирони, всичките мои.

Сънувам котки с опашки на парчета и плъхоподобна чинчила-самоубиец...

- Какво искаш днес?
- Нищо!
- Сори, нямаме...