The Art of Getting By

"I read this quote once when I was a kid, “We live alone, we die alone. Everything else is just an illusion. ” It used to keep me up at night. We all die alone. So, why am I supposed to spend my life working, sweating, struggling?…For an illusion? Because no amount of friends, no girl, no assignments about conjugating the pluperfect or determining the square root of the hypotenuse is gonna help me avoid my fate. I have better things to do with my time.”

Ще си ходя?

Помниш ли? Опитвахме се да го измислим сякаш значеше нещо. Сякаш щеше да придаде смисъл на нещо. А то е просто. И няма нужда някой да го измисля.

Ето. Родих се, бях бебе, дете, тийнейджър, юноша. Дишах, плаках, храних се, прохождах. Пораснах. Учих се. Запомянх. Забравях. Правех грешки. Успявах. Страхувах се. Не ми пукаше. Пях, танцувах, играх, смях се, обичах, мразих, работих, пътувах, забавлявах се, бях тъжна, бях щастлива, раздавах, взимах, усмихвах се, плаках още, чувствах, мислих.  Поглъщах музика, картини, танци, усещания, цветове, вкусове, аромати. Използвах мозъка, сърцето си, белите си дробове, черния дроб, очите, ушите, носът, устата, ръцете, краката. Видях по малко от всичко, което тя ми позволи да видя. Записах си прилежно в тетрадката. Може би това е? Може би е време да си ходя?