Scratching in the dust (of your leaving)

Стаята все още мирише на теб. Беше тук, навсякъде из нея само преди малко. Присъствието ти, толкова пълно и цяло. А сега те няма. И не мога да го проумея. Всяко движение боли. Не искам да се движа, когато не си наоколо. Салфетка с рисунки на жирафи, гледащи наляво. Трите столчета в кухнята. Не мога да седна на никое от тях. Малко са. Безумно малко. 8 дни, в които да натъпчеш всичкото обичане. Непозволено. Неслучено. И случило се въпреки това. Някъде толкова отвъд. Затварям очи и виждам твоите. И знам какво чувстват фойерверките, когато избухват в небето. Лудост.