Days counted

Action-packed дните започват в сряда. С мистериозният блокаж на сешоара в 6:50 сутринта. Докато си суша дънките, грижливо наводнени в 6:39. Продължават с липсата на сешоар у Теди и с наличието на печка "духалка". След това 204 което почти сме изпуснали, но въпреки това успяваме да хванем и раницата ми смачкана между вратите. Вътре Веси спи и не отговаря на никакви повиквания, махания, погледи, скимтене и въобще нищо. Кроасан и мляко за закуска и един почти неясен работен ден с включвания от лондонски и канадски баби и "Oh, hi, Jackie". В 5:10 се мятам на маршрутката и излитам. Out of town. Out of space. Out of everything. Just out. Централна гара, билетче, влак, тудуф-тудуф и съм в Пловдив, а бащаткото ме чака на гарата и ми се хили. Както обикновено. Може би заради олелията която вдигнах поради факта, че отново си бях забравила ключовете. А аз не можех и името да си кажа заради 3-те часа стискане във влака само и само да не отида до мизерните кенефи. Вкъщи ме посреща прасето изтегнало се по царски на единия фотьойл, мама полуспяща и топла манджичка. Чувствам се като клошар дето са го прибрали за празниците. Да го нахранят и изкъпят, за да е чист и свеж, готов за нови подвизи, кашони и кофи с боклук. Четвъртъкът е относително спокоен, с преобладаващи рождени дни на роднини, козметични процедури и тук-там някое кормуване или подаръкокупуване в последния момент. Agent 00Цвети се справя безупречно както обикновено. Междувременно се включва по някоя семейна драма, ей така за баланс. Петъкът протича далеч не толкова дзен започвайки с котешки изпражнения на килима и завършвайки с готовността ми да се издрайфам от изпражненията наоколо. Регистрации, годишни данъци, винетки, зимни гуми, пиле с ориз, яйца на очи, очи на яйца, too much information. И точно преди да си кажа стига и за пореден път да си хвана автобуса бащаткото се мята с мен в колата и 150 км аз съм зад кормилото, а той ровичка я парното, я касетофона. И после в 10:24 тичаме в подлеза на централна гара, дори не успяхме да кажем едно "Благодаря" на ватмана. Не ми дава да му купя билетче, праща ме да се забавлявам и се качва на влак за пръв път от... ХХХХХХ години. И аз се запътвам с все лаптопи, фотоапарати и касетофони на "Гуца парти" да бъда с тукашното си семейство. Което е почти такова, като изключим факта, че най-якия баща на света пътува с влака, за да се прибере в 1 през нощта и да ходи пеш до вкъщи. И дори да ми се обади, че е пристигнал и има забавни истории за разказване. Винаги има забавни истории по влаковете казвам му аз, поемайки си въздух след като изпълзявам от тематичната дупка, в която, О, Венето, защо се навряхме? А там нивата ми на hate толкова се покачват, че се прибирам и Гери го отнася за една нищо и никаква капачка от Туборг в тъй наречената ми стая. Пък ключовете ми за вкъщи все пак се оказват в раницата, където са си били през цялото време.

Cranes in the sky

И настръхнали кристалчета щастие пълзящи по гръбначния ми стълб. I'm not sure they know their way. But it's alright. Everything is perfect now.

Heartbeats

One night to be confused
One night to speed up truth
We had a promise made
Four hands and then away
Both under influence
We had divine sense
To know what to say
Mind is a razorblade

To call for hands of above to lean on
Wouldn't be good enough for me, no

One night of magic rush
The start - a simple touch
One night to push and scream
And then relief
Ten days of perfect tunes
The colors red and blue
We had a promise made
We were in love

To call for hands of above to lean on
Wouldn't be good enough for me, no
To call for hands of above to lean on
Wouldn't be good enough for me, oh

And you, you knew the hand of a devil
And you kept us awake with wolves teeth
Sharing different heartbeats in one night

To call for hands of above to lean on
Wouldn't be good enough for me, no
To call for hands of above to lean on
Wouldn't be good enough for me, oh

Jarred

Nije Sve Tako Sivo