Action-packed дните започват в сряда. С мистериозният блокаж на сешоара в 6:50 сутринта. Докато си суша дънките, грижливо наводнени в 6:39. Продължават с липсата на сешоар у Теди и с наличието на печка "духалка". След това 204 което почти сме изпуснали, но въпреки това успяваме да хванем и раницата ми смачкана между вратите. Вътре Веси спи и не отговаря на никакви повиквания, махания, погледи, скимтене и въобще нищо. Кроасан и мляко за закуска и един почти неясен работен ден с включвания от лондонски и канадски баби и "Oh, hi, Jackie". В 5:10 се мятам на маршрутката и излитам. Out of town. Out of space. Out of everything. Just out. Централна гара, билетче, влак, тудуф-тудуф и съм в Пловдив, а бащаткото ме чака на гарата и ми се хили. Както обикновено. Може би заради олелията която вдигнах поради факта, че отново си бях забравила ключовете. А аз не можех и името да си кажа заради 3-те часа стискане във влака само и само да не отида до мизерните кенефи. Вкъщи ме посреща прасето изтегнало се по царски на единия фотьойл, мама полуспяща и топла манджичка. Чувствам се като клошар дето са го прибрали за празниците. Да го нахранят и изкъпят, за да е чист и свеж, готов за нови подвизи, кашони и кофи с боклук. Четвъртъкът е относително спокоен, с преобладаващи рождени дни на роднини, козметични процедури и тук-там някое кормуване или подаръкокупуване в последния момент. Agent 00Цвети се справя безупречно както обикновено. Междувременно се включва по някоя семейна драма, ей така за баланс. Петъкът протича далеч не толкова дзен започвайки с котешки изпражнения на килима и завършвайки с готовността ми да се издрайфам от изпражненията наоколо. Регистрации, годишни данъци, винетки, зимни гуми, пиле с ориз, яйца на очи, очи на яйца, too much information. И точно преди да си кажа стига и за пореден път да си хвана автобуса бащаткото се мята с мен в колата и 150 км аз съм зад кормилото, а той ровичка я парното, я касетофона. И после в 10:24 тичаме в подлеза на централна гара, дори не успяхме да кажем едно "Благодаря" на ватмана. Не ми дава да му купя билетче, праща ме да се забавлявам и се качва на влак за пръв път от... ХХХХХХ години. И аз се запътвам с все лаптопи, фотоапарати и касетофони на "Гуца парти" да бъда с тукашното си семейство. Което е почти такова, като изключим факта, че най-якия баща на света пътува с влака, за да се прибере в 1 през нощта и да ходи пеш до вкъщи. И дори да ми се обади, че е пристигнал и има забавни истории за разказване. Винаги има забавни истории по влаковете казвам му аз, поемайки си въздух след като изпълзявам от тематичната дупка, в която, О, Венето, защо се навряхме? А там нивата ми на hate толкова се покачват, че се прибирам и Гери го отнася за една нищо и никаква капачка от Туборг в тъй наречената ми стая. Пък ключовете ми за вкъщи все пак се оказват в раницата, където са си били през цялото време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар