Small talk

Елитарна кучка? Не, не мисля, че съм елитарна кучка, по дяволите. Може да се държа хапливо, саркастично и дори агресивно понякога, но истината е (шшш, тихо, това ще ми развали имиджа, ако някой разбере), че inside the package съм едно голямо плюшено мече, което обожава да го гушкат. И онази вечер вкъщи с двете ми семейства беше едно от най-милите и прекрасни неща, които са ми се случвали напоследък. Не мисля, че една елитарна кучка би оценила факта как два пъти в рамките на една седмица се намира по някой Ники, който да ми смени гумата. Намират се и мама и тате, които се появяват като по поръчка, точно когато съвсем по елитарнокучкенски съм готова да орева света, защото е твърде страшно да трябва да бъдеш голям, когато всъщност си просто един малък принц. И после като едно задружно елитарно семейство кучки готвим и пием по повод това, че всичко е наред и че можем да прекараме поредната вечер заедно и дори да се забавляваме. Но нали съм елитарна кучка и в длъжностната ми характеристика не се вписват спонтанни изблици на сантименталност, то аз няма да кажа на прекрасните си семейства, роднини, приятели и съседски деца, че ги обичам и се радвам, че ги има. Ся, свийте ми една цигара, подайте коняка и да продължим да си водим естествения повърхностен разговор, моля.