Yes, ma'm!

Да пиша, а...? Ръцете ми искат да се откъснат от раменете и да се свлекат до точка, в която земното притегляне няма да има значение. Главата ми пък се опитва да отлети в абсолютно противоположна посока. Като бисквитка съм, която потапяш в чай, но я държиш твърде дълго и когато я извадиш, тя просто се стича обратно в чашката.

Наталия си замина. Наработи се, накрещя се, накупи дрешки за бебето, намрази този-онзи, стегна си багажа и си замина. За България. А после - за Гърция, при съпруга си. Съпруг!

Мирослава изникна отникъде, донесе балони, запали ароматни свещи, вдигна купон (който всъщност беше за рождения ден на Ники), спа на дивана няколко вечери, почерпи ни с някоя и друга усмивка, събуди някакво смътно усещане за ведрина, после отлетя за Флорида, откъдето да поеме за Еквадор.

Елена не беше осъдена за опит за грабеж на чифт дънки от магазин Barefeet Shoes и отпразнува свободата си като дари 700 $ на адвокат, който просто да се усмихне (ако адвокатите правят това) в съда. Жалко всъщност. Тъкмо се бяхме размечтали за прекрасната оранжева затворническа униформа... Но пък поне прекарала незабравима вечер в местния петзвезден затвор в Atlantic City. Атракция за чужденци, предполагам.

And me? I'm good. I'm so good, I wanna kiss myself... (е, образно казано). След това лято мога само да се потупам по рамото и да си кажа браво, хлапе, добра работа! Бременна Наталия, откачена Силвия, обсесивно-компулсивно-маниакално-психотичен Уайти, тонове боклук, шепа сън, 4 спукани гуми, 2 прибирания от работа пеша (50 пресечки), домашни скандали и полицейска намеса за нарушаване на обществения ред, а аз се държа геройски. Е, как да не се гордея със себе си :) Особено след скандалът във Филаделфия, където Наталия се развика и си тръгна, Силвия се нацупи, изсипа всичките си монети във фонтана и прати всички ни на майната си, Елена и Наташа (е, може ли да няма някоя Наташа) мрънкаха, че никой не говори с тях, а аз през цялото време си припявах "Long time ago the times we had were so and so, it was the worst days of your life..." Не се развиках, не се разревах и не се тръшках. И не, този път не заради прословутата ми способност да задържам емоции, а заради някакво ново и непознато усещане, че може да бъде и иначе. И че нищо не се е разпаднало само защото някой се е вкиснал. И че никой и нищо няма да ми скапе единствения почивен ден и то в този град. Така че Филаделфия се състоя... с улиците си, музеите си, Hard Rock кафето и Арт музеят, на чиито стълби е заснета част от филмовия шедьовър "Роки", и за който пристигнахме 15 минути преди затваряне...

И да, когато животът ти поднесе лимони, взимаш ги. Правиш си лимонадата, отпиваш я на отмерени глътки и заявяваш, че О, да, това е страхотно, това е най-хубавото нещо, което си опитвал. После с онзи налудничав поглед на саблезъба катерица в очите питаш за още. Ако имаш късмет може да са свършили лимоните (щото не си само ти на тоя свят) и да ти подхвърлят някой друг портокал (или лешник, шоколадче, желирани бонбонки, anything?) Каквото и да е във всеки случай show must go on. А с киселия вкус на лимоните свикваш. Ако си достатъчно умен, може дори да ти дойде наум за разните му там подсладители. Никой не е казал, че трябва да си пиеш лимонадката plain. Just shake well before use!

И за да закрия the bullshit parade откривам гласуване за най-(без)успешен U.S. заместител на изключително сложното ми название. Ето и кандидатите:

* Betty

* Sweaty

* Vicky

* Sveti

* Debbie

* Reggie

* Becky

* Betsy

* Sam (от Samantha)

* Stevie

Аз лично си имам фаворит, но нека не издавам още...

Е, ето, писах. Други нек'ви желания? Изпълнявам всякакви, само да ми пристигне вълшебната пръчица от Amazon.