И се прибирам рано вкъщи. Хвърлям работните дрехи и изхвърчам да снимам. Георги ме завежда на разходка. Из непознати, случайни улици. Където ни заведат краката и скиталческия порив. За първи път снимам с него и съм притихнало щастлива, защото осъзнавам, че ще се разбираме добре, моят нов малък приятел. Попивам крехките лъчи на залязващото слънце и се чувствам лека, пърхаща и свободна. След буря всичко е толкова... преродено... Шляпам в локвите и блуждая с поглед по посока на игрището, където деца тренират американски футбол. Като на филм.
В супермаркета Георги се лута в търсене на перфектната вечеря, а мен ме приковава отдавна забравен аромат. Спирам се пред щанда и почти благоговейно я поднасям към лицето си. Лъхва ме на лято на село, на слънце, на почва, попила любовта от ръцете на баба. Бързо напъхвам няколко в найлонова торбичка, като че крада ябълки от дръвчето на съседите. И излизам от магазина, притиснала до гърдите си 5 златистожълти круши. Защо 5, не знам. После вървя. Щастлива.
Прибираме се и Георги пържи гъби в масло и ориз със зеленчуци за нас двамата. С уговорката, че той готви, аз мия. Сервира и ме подканва "Хайде, порчо". Странно, звучи мило. После духва нанякъде, а аз запалвам свещи, за да дам своя принос към нашата семейна идилия. И решавам да заснема скришом тайната вечеря :)
Хей, без хихикане! Това е лукс.Известно време по-рано пък пристигна туристическата ми раница. Потропа на вратата, каза Hello, после се настани кротко до шкафчето в очакване на. Дайте ми го сега този свят! Готова съм да превземам.
А това успяхме да сътворим аз и приятелчето, което Силвия, не разбирам защо, така и не одобрява. В някои от по-добрите части на Wildwood.
2 коментара:
Ах, куче, как те обичам и те мразя! В крайна сметка взе Паната, а? Ша ти тупам килимите цяла година, ако ми дадеш да нсимам малко с него! Знаеш, точих му лиги една година, преди да зема Фуджито.
Ех, ама аз ли да те уча как се прави! Като му точиш лиги толкоз време защо му изневери накрая? Любов трябва да има, химия, you know. И на мен ми казаха долу ръцете от Панасоника. И ти ми го каза. Ама аз слушам ли? Той ми говори. Другото е вятър работа. Пък твоето желание може да се уреди. Само с тия килими не знам... ама айде, ще преговаряме :)
Публикуване на коментар