Не се е скъсала, не се е скъсала! Невидимата нишка на онова случващото се. I guess it just takes some believing. And people. And love... in general. И се забърква прекрасен уикенд в Пловдив, за който се чудя дали не е някой от поредните ми летни daydream escapism-и. С толкова много усмивки, че получавам мускулна треска на лицето. И въпреки това не мога да спра да се усмихвам. Освен в моментите, когато съм резервирана осемнадесетгодишна шведка и се занимавам с изкуство. Но дори тогава е хубаво, радващо, приповдигнато. Не е било такова от... отдавна. Ах, благодаря, благодаря, благодаря!
И се присетих за една снимка, която съм забутала някъде из Паната и която ще кача някога от някой неседемгодишен компютър.
И се присетих за една снимка, която съм забутала някъде из Паната и която ще кача някога от някой неседемгодишен компютър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар