The long way home

се оказа всъщност много кратък по-кратък отколкото предполагах не го усетих дори честно ще карам хаотично не ми се подрежда омръзна ми да подреждам вече щото хаотичното е хубаво хаотичното е енергия пък и силните владеят хаоса нали не знам дали ми се разказва не знам дали искам да разказвам всъщност защото ми е достатъчно хубаво да си го чувствам обикновено когато толкова силно искаш нещо и накрая го получиш то се оказва някакво менте мейд ин чайна а не това истинското и хубавото което всъщност си си пожелал но не и този път сега като че ли не мога дори да обхвана всичко това и като че ли нямам достатъчно сетива с които да го усетя и затова го оставям просто да ме залива и е хубаво не глупости не е хубаво прекрасно е не по дяволите и това не е хиляди малки експлозии да да експлозии! на летището естествено първа грейва мама после спас и вени (просто не знаете колко много ви обичам!) изскачат от задните редици а леля простира ръка във въздуха и посреща моята и аз не знам на кого първо да се радвам и как да ги култивирам тия чувства за да не се тръшна по средата на летището и да се въргалям като разгонен котарак от кеф и някой ще си каже е кво толкова голямата работа като си се прибрала в българия е да да ама не голяма е огромна даже а сутринта преди заминаване беше по-вълшебна и от коледно утро когато си на 5 и още вярваш в чудеса и всичко беше картинки с малка магия багаж автобус георги който си реже ноктите вътре после огромната гара ескалатора и аз падаща надолу are you OK miss да да добре съм разбира се че съм добре отивам си вкъщи не ме занимавайте не ме спирайте скъсала ми се презрамката на раницата голяма работа все едно не мога на едно рамо да я премъкна не ме спирайте не ме спирайте раница втора раница камъче капачка куфар георги зад мен извинявай че паднах върху теб ама нямаше как ама аз дори не разбрах бе човек давай давай да вървим по-бързо ти хващаш shuttle оттам аз хващам оттам айде ще се видим в българия мятам раници и куфари в багажното подавам пари на шофьора и се качвам в автобусчето а той ме догонва с рестото бе за кво ми е карай към летището стоварвам се 5 часа преди полета на вече заформила се опашка за check-in и симпатична германка (което разбрах по-късно) ми се усмихва и ми казва And you are travelling with 3 other people? е не е като да нямам багаж ама провидението е с мен ебаси всичко е с мен тоя път не плащам свръхтегло и не усещам как минава времето до полета въреки че пак тръгваме с час закъснение язък им на британците за фалшивата слава няма такова нещо като точност от 4 полета ни един на време ама на кой му пука само да мине тва дванайсечасово летене и като казах че провидението е с мен не се наложи даже да сменям терминали в хийтроу най-големия ми кошмар и полетът не беше 8 часа а секунда тъкмо с георги си бяхме говорили що не може с някаква междуконтинентална тръба просто и да ни изстрелят и хоп да сме си вкъщи и то така и стана изобщо нямах време да се наскучая да се правя че чета книга и да се разхождам отегчено до тоалетната и обратно изгледах филм ядох безвкусна самолетна храна и тъкмо се готвех да подремна когато пилотът съобщи че дами и господа остават 40 минути до кацане не е истина в хийтроу се намираме и с другите бригадири и ася дръзва да ми се разреве че видиш ли щяло да и бъде мъчно за щатите къде беееее момиче я се освести малко на излитане се вижда нощен ню йорк светлини сгради коли движение абе хора как дишате в тоя град и ето кацаме в софия и тук там има някоя купчинка къщички и всичко останало е зелено зелено и нали знаем моята малка пристрастеност към зеленото ми не ебаси как да ми липсва онова там а тук всичко ми е по-мило и дупките по улиците са ми мили и навъсените пенсионери и обичам всичко всичко всичко и леля ми се заканва да ме прибере за отглеждане известно време на захранваща диета вени и спас ми се хилят а аз още не мога да осъзная че това са те и техните кости потрошавам в прегръдките си и не искам да пускам за да не се събудя а е толкова хубаво най-после да ги гушна и не не не мога повече спирам останалото го искам за себе си ей така да ми топли и да грее Обичам