Имало някога един мъж, който треперел за здравето си, но най-много се боял от смъртта.
Един ден, мислейки си разни глупости, му хрумнало, че може би вече е мъртъв. И попитал жена си:
- Кажи, жено, да не би да съм умрял?
Жената се засмяла и му рекла да докосне ръцете и краката си.
- Виждаш ли? Топли са. А това значи, че си жив. Ако беше умрял ръцете и краката ти щяха да са ледени.
Този отговор му се сторил доста разумен и той се успокоил.
След няколко седмици завалял сняг. Един ден мъжът отишъл в гората за дърва. Като стигнал там, си свалил ръкавиците, взел брадвата и се заел за работа.
Несъзнателно прокарал ръка по челото си и усетил, че тя е студена. Спомнил си думите на жена си, свалил си обувките и чорапите и с ужас установил, че и краката му са ледени.
От този миг за него вече нямало съмнение: "разбрал", че е мъртъв.
- Не е хубаво един мъртвец да броди из гората и да сече дърва - рекъл си. Оставил брадвата до мулето, излегнал се спокойно на заледената земя, кръстосал ръце на гърдите си и затворил очи.
Малко след като се излегнал, глутница ловджийски кучета наобиколили дисагите му. Като видели, че никой не ги гони, те разкъсали и излапали всичката храна в тях. Мъжът си помислил: "Имат късмет, че съм мъртъв. Иначе щях да ги изритам оттук".
Глутницата продължила да души наоколо и се натъкнала на мулето, вързано за едно дърво - лесна плячка за острите кучешки зъби. То заревало и започнало да хвърля къчове, но мъжът си мислел само колко хубаво би било да го защити, ако не беше мъртъв.
За няколко минути видели сметката на животното и останало само някое и друго куче да глозга кокалите му.
Ненаситната глутница продължила да души наоколо.
Не след дълго едно от кучетата усетило миризмата на мъжа. Огледало се и видяло дърваря, изтегнат неподвижно на земята. Приближило се бавно, съвсем бавно, защото за него хората били много опасни и коварни.
За секунди всички кучета наобиколили мъжа с олигавени муцуни.
"Сега ще ме изядат - помислил си той. - Щяха да видят те, ако не бях мъртъв".
Кучетата се приближили още повече...
... и като видели, че той не помръдва, го изяли.
"Нека ти разкажа"
Един ден, мислейки си разни глупости, му хрумнало, че може би вече е мъртъв. И попитал жена си:
- Кажи, жено, да не би да съм умрял?
Жената се засмяла и му рекла да докосне ръцете и краката си.
- Виждаш ли? Топли са. А това значи, че си жив. Ако беше умрял ръцете и краката ти щяха да са ледени.
Този отговор му се сторил доста разумен и той се успокоил.
След няколко седмици завалял сняг. Един ден мъжът отишъл в гората за дърва. Като стигнал там, си свалил ръкавиците, взел брадвата и се заел за работа.
Несъзнателно прокарал ръка по челото си и усетил, че тя е студена. Спомнил си думите на жена си, свалил си обувките и чорапите и с ужас установил, че и краката му са ледени.
От този миг за него вече нямало съмнение: "разбрал", че е мъртъв.
- Не е хубаво един мъртвец да броди из гората и да сече дърва - рекъл си. Оставил брадвата до мулето, излегнал се спокойно на заледената земя, кръстосал ръце на гърдите си и затворил очи.
Малко след като се излегнал, глутница ловджийски кучета наобиколили дисагите му. Като видели, че никой не ги гони, те разкъсали и излапали всичката храна в тях. Мъжът си помислил: "Имат късмет, че съм мъртъв. Иначе щях да ги изритам оттук".
Глутницата продължила да души наоколо и се натъкнала на мулето, вързано за едно дърво - лесна плячка за острите кучешки зъби. То заревало и започнало да хвърля къчове, но мъжът си мислел само колко хубаво би било да го защити, ако не беше мъртъв.
За няколко минути видели сметката на животното и останало само някое и друго куче да глозга кокалите му.
Ненаситната глутница продължила да души наоколо.
Не след дълго едно от кучетата усетило миризмата на мъжа. Огледало се и видяло дърваря, изтегнат неподвижно на земята. Приближило се бавно, съвсем бавно, защото за него хората били много опасни и коварни.
За секунди всички кучета наобиколили мъжа с олигавени муцуни.
"Сега ще ме изядат - помислил си той. - Щяха да видят те, ако не бях мъртъв".
Кучетата се приближили още повече...
... и като видели, че той не помръдва, го изяли.
"Нека ти разкажа"
4 коментара:
другото зелено.
за цитата - да, и аз така, от години се тръшкам за него, ама с моя френски... добре че беше ти, та да се хвана да търся скрипта :)
На мен и това ми харесва. На другото ме побъркваха рамките.
ами просто бръкваш в HTML кода, който много ясно е описан впрочем, и намаляваш дебелината на бордера до 0. или просто сменяш Border color да е като фоновия :)
Публикуване на коментар