Christmas lights gone wild

Закъсняла приказка

Ето и за Мила. Хвърчила :)

И благодаря за изтрещялата картичка.

Знаци?

Знаех си, че ще дойде време да го извадя от архивите. Малко изтъркан, но все пак се чете. За теб, Венетко.

Merry Christmas to all

Дръжте здраво коледния дух :)

Обичам ви.

Gotye. Heart's a mess.

Beautiful day?

Ужасните дни винаги започват прекрасно. Със SMS за добро утро... или обяд в зависимост от случая. После се случват прекрасни неща като това да разбереш най-накрая, че Вера е била тази, която ти е давала да четеш Туве и това не е било в никакви болници, а по време на не знам си кой курс, след като Вася й е подарила книжката за рождения ден. Същата тази Вера в същия този прекрасен ден те снабдява с Роко, който е вълшебник и връща към живот издъхналия ти лаптоп. И в сърцевината на неговите чипове, жички, и Бог знае още какво отново потича ТОЙ - Интернет. Все в този прекрасен ден и все така тази прекрасна Вера си купува още две прекрасни книжки - пак Туве Янсон. И заявява, че е време за чай и приказки. Или беше само за приказки... Няма значение. Прекрасно е. Аз влизам в цели две книжарници и излизам оттам без поражения за джоба си. Горда, че съм устискала този път. Междувременно и Спасът вади отнякъде телефона на дълго издирвания Дончо. И фалафелите и лещата и цялата вселена, всичко е прекрасно. И ето така започва един ужасно-прекрасен ден. За да завърши с whatever!

Giving it up

Моят вече не толкова малък, но все толкова разкош си търси нов дом. Иънчо си е страхотно коте-гризли. Както знаем ходи на фитнес, не е придирчив към храната (хапва всичко от котешки храни до варена тиква, картофи, салата с моркови и царевица, чипс... абе пада си по разнообразието... а да, обожава шоколад... :) ) И хигиенни навици си има. Заедно ги учихме номерата с тоалетната и дивана. Обожава да рахожда найлонови торбички наоколо... Ами... повече не мога да ви кажа... Не за друго, ами съм заета със сърцекъсане в момента. Моля ви, ако някой проявява интерес или познава някого който би имал такъв, нека се обади. Дотогава с Иънчо ще пием биричка тихичко и напоително и ще чакаме.

things we lost in fire

So trivial. Yet says it all. Don't you think?

stay a while

Нека вляза за мъничко в главата ти. Обещавам да не преча. Ще седна кротко в някое ъгълче и ще помълча. Ще събуя и обувките си, за да не те издраскам с острота, забила се като камъчета в подметките. Ще оставя тишината да се лее в празните ти коридори. И ще чакам. Ще чакам да се превърне в мелодия. После ще се разтворя в нея. А ти... ти няма дори да разбереш, че съм там. Както не разбра, когато бях в сърцето ти.

You'll be blessed.

Във всичко имало добро и зло. Черно и бяло. Светлина и тъмнина. Ин и Ян. Принципът Дао - не за борбата между тях, а за взаимното им допълване. За светлината в тъмнината. За бялото в черното. Не можеш да погубиш едното без да погубиш и другото.
Сивото не съществува. То е бяло и черно, които се въртят много бързо. Много, много бързо.
Безразличието обаче е сиво. Като дъждовен облак. И не е нито добро, нито зло, нито светло, нито тъмно. Безразличие. Дори не е крайност. А как се побеждава нещо, което си няма притивоположност?
Малки пръски черна боя, падащи вурху сивия лист. Почти всичко попива и не оставя следа. Без едно малко по-голямо черно петно. Капнало без да искаш. Или със... откъде да те знам. Но сивото сега е все по-бяло, черното се отдръпва при черното. Заформя си малка своеобразна черна дупка. Това вече е конраст. Благодаря.
А бялото непременно извиква още бяло. И огромен светлинен лъч се изстрелва точно в момента, в който мисълта го е сътворила, за да удари право в целта и да впръска милиони енергийни частици, заряди, вълни в полето вакуум. После кристални капчици се стичат по стените несъществуващи и оглеждат изумени черно-белите си голоохлювени тела.
Нова сива локвичка на черно-белия лист. Отвратена. Бялото се смее. До побеляване на сивото. Отново. Черното си трае и намига.

"А след това при мен дойде Диоген. Той държеше в ръцете си кърпа и повтаряше:
- Търся човека! Търся човека!
И тогава го попитах:
- А защо фенерът ти не свети?
- Защото няма повече Светлина. Всичката се изчерпа" - отвърна ми Диоген.
- Как може да се е изчерпала? - учудих се аз.
- Тя просто си е отишла - каза Диоген и ме остави насаме с моите въпроси.
- Но аз съм човек! - крещях аз след него.
- Но аз не те намерих! - звучеше някъде над мен."