Нека вляза за мъничко в главата ти. Обещавам да не преча. Ще седна кротко в някое ъгълче и ще помълча. Ще събуя и обувките си, за да не те издраскам с острота, забила се като камъчета в подметките. Ще оставя тишината да се лее в празните ти коридори. И ще чакам. Ще чакам да се превърне в мелодия. После ще се разтворя в нея. А ти... ти няма дори да разбереш, че съм там. Както не разбра, когато бях в сърцето ти.
1 коментар:
haresvam horata koito haresvat vapcarov
Публикуване на коментар