The happy sinner

Well, I woke up Monday morning and I thought to myself
Well, I'm not going to drink one more of those pills
No, no, no...
And then I woke up Tuesday morning and I sighed
Well, I'm not going to smoke one more cigarette
No, no... oh, oh, oh...
Well, as soon as I stepped into the shower
my mind began feeling better
and as I washed my naked body
my sins just ran off
I'm too weak to stop
Well, I woke up Wednesday morning and I promised myself
Well, I'm not going to tell you one more of those lies
No, no... no more lies, no...
And then I, I woke up Tuesday morning and I said
Well, from now on I ain't gonna eat no more of that garbage
No, no! It's time to lose weight...
But, as soon as I stepped into the shower
my mind began feeling better
and as I washed my naked body
my sins just ran off
I'm just too weak to stop
Yeah, I wake up every morning and I think
that I'm strong enough to start a life without sex
No, no. No, no, no, no.
Cause in every other morning I'd even known
that this agony of mine ain't working on me
No, it ain't working on me
Cause, as soon as I stepped into the shower
my mind began feeling better
and as I washed my naked body
my sins just ran off
I'm just too weak to stop
Cause, as soon as I stepped into the shower
my mind began feeling better
I might as well live as a happy sinner
cause I'm just too... I'm just too weak to stop, come on...
I might as well, I might as well...
live as a happy, live as a happy sinner
Yes, I might as well, I might as well
live as a happy sinner
cause I'm just too weak to stop
and I might as well live, I might as well live, I might as well live
knowing that
no need to try to change that
I'm just a hopeless sinner
No, there's no need to change
cause I, I'm just too weak to start
I'm too weak to start...

with your hands open

- Колко щастие можеш да понесеш?
- Много.
- Сигурна ли си?
- Не. Но със сигурност бих понесла малко повече.

Oh girl.
We are the same.
We are young and lost and so afraid.

Цветнишко

Събуждам се с Миро, който е у съседите и отново губи контрол. Аз обаче вече не му се радвам толкова, което е тъжно, защото де факто нищо не се е случило. Между нас, де. До главата ми лежат няколко пропуснати честитки, предложения и откази. А в нея - обичайния хаос, сред който някак е успял да се промъкне следния Трейнспотинг цитат:

"Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth...
Choose your future..."

Аз обаче избирам да не избирам нищо от това. Избирам да изтърся горчивите мисли от последните дни и да ги оставя за когато им е времето. Да вляза в банята и да разкарам бобдилъновската прическа, с която се надигам от леглото всяка сутрин. Да се посмея от сърце на пожеланието да ми е живо и здраво името, да опъна зелените чаршафи с маргаритки на леглото си, да махна с ръка и да давам нататък. Че "нали актьооооори смееее в теаааатър, театър ту добъъъър, ту мааааалко лоооош...". И отивам да се превръщам в светлина...

Work shite

Ако някой си умира да работи като Customer Support на някой от следните езици: английски, немски, френски, испански, руски, португалски, унгарски, моля да вдигне ляво ухо сега :)

P.S. несериозно ли ви звуча?

Бяло

Мирише на цъфнали дървета... В 7:00 сутринта е хладно, крачиш бързо, студът се плъзга по ръкавите на якето ти и аха-аха да се промъкне през него. Слънцето, огромно яркооранжево кълбо, обещава топлина и усмивки. Подаряваш ги на сивите бетонени стени. А след това опитваш да откраднеш нечии други. И пак мирише на цъфнали дървета...

How

... do you fall asleep troubled and aching?

...

Музика. Повече музика... Пиано. Обичам да слушам как някой свири на пиано, знаеш ли? Посвири ми малко. Аз ще бъда пианото. И белите и черните му клавиши. Нека пръстите ти тичат по мен и рисуват картини. Тъжни картини с дълги коси. Вечни като времето. Картини с женски смях. Като наздравица във вечерна дрезгавина. Картини спомен за никога неслучилото се. Картини за онова, което няма да бъде... Не се страхувай от тишината на клавишите... Тя е копнеж... няма да нарани крехките ти пръсти... Хайде, разкажи ми, измисли си... измисли ме... Аз съм просто пиано, не мога да разказвам само. Налей ми живот. Искрящ, пенлив, червен... Да, чаша вино ще ми дойде добре. Само внимавай с лака... Слушам. За вечерите ми разкажи. Онези летящи вечери, в които въздухът е сладък, тъмнината мека, небето безкрайно... И в които вятърът навява... Вземи столчето и седни до мен. Да разкажем, да си измислим, да бъдем...

...