Музика. Повече музика... Пиано. Обичам да слушам как някой свири на пиано, знаеш ли? Посвири ми малко. Аз ще бъда пианото. И белите и черните му клавиши. Нека пръстите ти тичат по мен и рисуват картини. Тъжни картини с дълги коси. Вечни като времето. Картини с женски смях. Като наздравица във вечерна дрезгавина. Картини спомен за никога неслучилото се. Картини за онова, което няма да бъде... Не се страхувай от тишината на клавишите... Тя е копнеж... няма да нарани крехките ти пръсти... Хайде, разкажи ми, измисли си... измисли ме... Аз съм просто пиано, не мога да разказвам само. Налей ми живот. Искрящ, пенлив, червен... Да, чаша вино ще ми дойде добре. Само внимавай с лака... Слушам. За вечерите ми разкажи. Онези летящи вечери, в които въздухът е сладък, тъмнината мека, небето безкрайно... И в които вятърът навява... Вземи столчето и седни до мен. Да разкажем, да си измислим, да бъдем...
...
...
5 коментара:
няма ти снимката!
Damn... you're fast...
fast-slow, what about the picture?
...and now I have to use my offline friends' facebook profiles just to now you're alright.
днес ми свириха на пиано по телефона.ако бях отишла,щеше да е на живо.
Публикуване на коментар