четвъртък, март 26, 2009

За-глави-е

Губи ми се. Не контролът. А цялото. Изтича отнякъде и не мога да си обясня какви са тия бели петна и черни дупки по никое време. Надали е от течът вкъщи, щото Захари го е оправил с френския ключ... И други течове също нямат отношение по темата. Изобщо отношение липсва като цяло. И сушени смокини. И ако вземеш ябълки и ги дъвчеш като сливи имат вкус на... забравих какво... много повече от ревена!

Иначе всички сме невинни.

А ако си живял 23 години, това прави 8395 (много малко, бе!) дни. 8395 дни, във всеки от които е трябвало да вземеш поне едно решение. Поне една дилема. Каква паста за зъби да си купя? Да продупча ли билетче? Да ям ли сушени смокини? Да се кача ли в претъпкания автобус или да гледам във вцепенение как отминава покрай мен? Какво да облека днес? Капучино или чай? Да изкрещя ли за помощ или да почакам докато неизбежното се случи? Да си купя ли зелени чорапи с усмихнато човече?

И несъзнателно откачаш чорапите и ги мяташ в кошницата. После крачка, две, три... Вдишване, издишване, вдишване, издишване... You're the best. Все така несъзнателно.
Та, кое му е толкова сложното, питам аз?

8395 дни. Най-малко 8395 взети решения. 8395 успешно преминати изпитанийца. Щото дали си си купил паста за заздравяване на косъма на четката и искрящи и меки зъби или суперпаста, която мие вместо теб, диша вместо теб, мисли вместо теб, на края на деня пак си направил достатъчно добри избори, за да продължиш напред. And that's all that matters.

А в неделя ще ми правят баница със спанак!

Няма коментари: