Let it all out

Искам...
да крещя.
Да спя.
Да трещя.
Да счупя някого от бой.
Да хвърлям енергия в празното пространство.

или..

Да стоя тихичко на слънчева пейка.
Да чета, да пиша, да знам, да мога, да виждам, да бъда...
Да се събуждам с усмивка и кафенце...?

...

Вместо това

Губя. вяра. в. не. всичко. но. достатъчно.

И не проумявам.

И се възмущавам (и огорчавам?).

И искам да седна и да пиша, истерично, както ме боли. Не, не ме боли. Бясна съм. А вместо това отварям сайт за рецепти с картофи и слушам радио NRJ. Къде е грешката в матрицата? И не, определено не си мисли, че ми пука. Защото аз не съм сайт за онлайн гейминг и при мен достигнеш ли ограничението за депозиране на помия, това е. Не можеш да се свържеш с отговорния отдел и да поискаш увеличение на лимита. Защото и без това е бил прекалено висок. I'm taking back my love ми припява Enrique Iglesias от рАДиото.

Нямам какво да си взема обратно.
Защото ме е страх да дам.
Страх ме е, че ще го вземеш и ще избягаш.
И въпреки това...

Мога така. Мога и иначе.

И ще съм добре всякак. И почти си вярвам.

Мога да пренебрегвам важните неща, за да се впрягам за незначителните. Мога да се вкарам в грозни филми с дори незаслужили роли лица. Мога да прееба всичко и да махна с ръка. А мога и да не.

Но нека говорим за нещо друго, нещо хубаво...

За мокър мартенски сняг, за вино, свещи, прах за пране, за курса по масаж, на който така и не се записах...


Не става. Не излиза и половината от това, което е вътре.

И накрая пак ще бъде прочетено грешно, знам си. Ако изобщо. Затова отсега казвам - не, няма (почти) нищо общо с теб, в случай, че си вкарваш филма.

I'm just cracking the whip... (да, знам, английския...)