Цветнишко

Събуждам се с Миро, който е у съседите и отново губи контрол. Аз обаче вече не му се радвам толкова, което е тъжно, защото де факто нищо не се е случило. Между нас, де. До главата ми лежат няколко пропуснати честитки, предложения и откази. А в нея - обичайния хаос, сред който някак е успял да се промъкне следния Трейнспотинг цитат:

"Choose Life. Choose a job. Choose a career. Choose a family. Choose a fucking big television, choose washing machines, cars, compact disc players and electrical tin openers. Choose good health, low cholesterol, and dental insurance. Choose fixed interest mortgage repayments. Choose a starter home. Choose your friends. Choose leisurewear and matching luggage. Choose a three-piece suite on hire purchase in a range of fucking fabrics. Choose DIY and wondering who the fuck you are on a Sunday morning. Choose sitting on that couch watching mind-numbing, spirit-crushing game shows, stuffing fucking junk food into your mouth...
Choose your future..."

Аз обаче избирам да не избирам нищо от това. Избирам да изтърся горчивите мисли от последните дни и да ги оставя за когато им е времето. Да вляза в банята и да разкарам бобдилъновската прическа, с която се надигам от леглото всяка сутрин. Да се посмея от сърце на пожеланието да ми е живо и здраво името, да опъна зелените чаршафи с маргаритки на леглото си, да махна с ръка и да давам нататък. Че "нали актьооооори смееее в теаааатър, театър ту добъъъър, ту мааааалко лоооош...". И отивам да се превръщам в светлина...