Реших да изпонапоуствам разни стари неща, които по някакви причини съм надраскала някога и оставила да се търкалят в проектоблоговото пространство, нещастни и отритнати...
13.10.08
My days are bigger than me. My words are gone, but they've never even been here. And I'm small. I'm insignificant. I'm a particle. I'm floating. Floating... Do not stop me. Just give me direction.
Кашлицата се опитва да ме задави. Досадно е. А дори не пуша. Редовно. Какво е станало с гласа ми... Хапчета... и надали само. Просто. Така. Трябва да отида на фризьор. А не мога. Не мога да се откъсна от това парче.
If I had to choose a day to die it would be any day of my last 3 weeks. And I'd die happy. My days have never been more complete. My life has never been larger. Though it's always been larger than me. And my words have never been more insignificant. Though they've never been significant eonough.
My sweet suicide. Реване, кадаиф, широка усмивка от момичето зад щанда.
Искам да го направя хубаво. Даомашно. Уютно. А нямам време.
Идея си нямам какви демони са ме владеели тогава. Ако имах обаче, щях да изпълня всякакви езически ритуали, за да ги призова отново. А това с отровата бяха последните думи на някакви случайни жени, които долових някъде по улиците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар