I'ma get medieval!

Е, няма да го продължа тоя Лондонски поуст пък. Който видял - видял, който не видял - попитал, който не попитал - си взел чантата, шапката, гащите и отишъл в Carrefour да граби мляко за 9 стотинки и да се сближава с още милион обез(у)моляли напоследък жертви на цивилизования свят. Че то и социализация си требе. Не може, Пено, по цял ден да ми седиш дома да доиш кравите. Те така се става човек - нахлузи налъмо и бегай у мола. Сено не знам да има, ама фураж колкото щеш. Евтинко за добитъка. За Лондон че ти редим га изведем козите на паша. Белким и някой чорап изплетем дорде гмечим сланината с лука от лани...

Ей така искам да живея. Май. Ама не ме разбирайте погрешно... не че не ми е хубаво да мога да си кръстосвам из Европата, че и извън нея, и да се фукам с последните модни парцалки дето съм си закупила на страхотно мега-гига-ултра намаление (вместо 599лв. сега плащате само 365 за тази страхотна двулицева чанта за еко-емо-етно-хипи-дзен-art имиджа ви, която ви предлага две алтернативи - пепел от рози на черни черепчета за вашите клубни вечери с приятели и дискретен леопардов десен за гала-вечерите ви в бизнес обстановка)! Да, та изключително съм признателна на вселената, че ми дава възможността да имам всичко това. Но все пак някак си... ами винаги съм била едно много назадничаво мислещо същество. Твърдо ЗА регреса. Мисля си, че трябва да грабнем каруците, вилите, търнокопите, лопатите и - обратно на село! Да си копаме картофите, да си плевим пащърнака, да си поливаме ягодите (ах, никога повече няма да опитам ягоди като тези дето баба гледаше на село!) и да си квасим млякото, да колим кокошки дори (да, толкова съм зла) и да затваряме прасета в буркани! Да ви кажа честно, на мен тия салати с авокадо, синьо сирене, хумус, кал и е*а ли го още какви лайна ми е***т произвелия ме майчин организъм. Или добре, айде да не са салатите. Ама знаете за какво говоря.

Честно, още утре бих си грабнала нещата от първа необходимост, като със сигурност първото нещо към което ще посегна са лаптопа, телефона, iPod-а, зарядните... та ще посегна, после ще спра, ще ги зяпам 5 минути, после ще ги метна в колата (виж, колите са хубаво нещо, макар че и те са ми черни) и ще ги кача на 1600-ина м. надморска, за да ги метна в някое бунище... такива поне много... после ще се сетя че и аз съм много еко-етно-art и не може така да замърсявам аз наляво и надясно с неразграждаеми боклуци и тихомълком ще си ги прибера. След това някой ще ме събуди с деликатно побутване по рамото и ще ми подшушне да си отпуша носа, че малко прихърквам и да не слюноотделям твърде много върху клавиатурата, че после ще се наложи да обяснявам...

Междувременно започвам да колекционирам кутийки от енергийни напитки. Приемам залози колко дълго ще откара това. Първите ми 4 са от Ниш, който проспах, ама така стабилно, че, Бога ми, не знам кой е карал до там и обратно. Имам само някакъв спомен за нечии ръце на волана, пищящи жени и деца и старци, скубещи белите си коси... Или и това го сънувах..? Както и да е. Имам си и любима напитка вече, но за съжаление се наблюдават известни проблеми с логистиката й...

Та, очевидно развивам пристрастености. Лоша работа. От кафето се започна, сега и на по-тежки вещества взех да минавам. Всичко, което може да ме задържи в състояние различно от това на дишащ зеленчук. Я ми кажете, баба ви колко Шарк-а на ден е трябвало да изгълта, за да си полее морковите? М? Мълчите ми, а? Аз ще ви кажа. Малко краве мляко сутрин за отскок, после и морковите си е поливала, и боба, че и деца е правила, че ги е и гледала, и свивала по някоя цигара със съседката Куна, когато дядото го няма. А н тъй. А ся... сериали ше ми гледат. Перли разни. Скучно им е на хората, скучнооооо... Ама друг ми беше на мен пойнта. Бе не може така, бе! Че ние за това ли сме правени? Да се трепем от 6 до 6 в корпоративните си кутийки, за да изкараме парички да се нахраним и облечем, че да дойдем на другия ден да правим отново същото. Хм. Не знам, ама за мен има нещо много гнило. И ме хваща много яд, когато вместо да ида да изрина 3 тона боклук от парка и да ги затикам в чували, от онея черните, които винаги изглеждат сякаш мъкнеш труп, до най-близкото сметище, аз трябва да се постарая да стигна възможно най-бързо до животоспасяващо устройство, което да ме постави в хоризонтално положение и да ми предостави гореспоменатата енергийна напитка преди огромната наковалня висяща над главата ми съвсем да я е смазала, оставяйки следи от бледосивкаво ежедневие. Ух, дългичко стана. Ама, сериозно, яд ме е! Много, ама МНОГО ме е яд!