Do you?

It's not like poetry

It's not a pirouette, it's not a symphony
or a melody

It's nothing like the stars
It's not like city lights
It's nothing like a dream

It's just me

But when we touch
When you come this close
Eye to eye
Sailing on each other's sea

Do you feel the tension
Do you feel the tension
Dangerous and pure
Real and nothing more
Do you feel the tension
The tension

I know the rules made up
and I know all about the things
that we decide
to tame the wild

I know the history
about the kings and queens
of love and tragedy
But this is me

It's not magic
There's no mystery
Nothing sacred
Just a shiver in my body

Do you feel the tension
Do you feel the tension
Dangerous and pure
Real and nothing more
Do you feel the tension
The tension

 

 

In between

 A distance from grace, we shall toil with our days

And take home the dirt that has rendered us as slaves

Our mothers will cry, is there something in the sky?

We know we are present here, but may never know why

Dream on

Обожавам, когато дните започват така. Спя кошмарно зле, събуждам се посред нощ, чувам шумове, сънувам крадци, баби и още куп глупости, които в момента не си спомням. Но със сигурност имаше и телефони, лаптопи, ласмаги, джасмаги, кас'тофони, мобифони, и РПУ. Доста материалистично от моя страна, знам. Но очевидно душата ми не се чувства особено elevated към момента и нуждите, съответно сънищата ми, са приведени до базово ниво. По тоя повод, вметка - обсъждаме онзи ден с Денц евентуалното закупуване на нови лаптопи някъде в необозримото бъдеще. Тя - Тошиба. И ето защо: "Ако си загубите работата и не успеете да си намерите нова в рамките на 3 месеца, Toshiba Ви връща парите за лаптопа и в същото време той си остава за Вас". Аз - ъф корс, тряа да се прочете и дребния шрифт на тая гаранция, щото ше се окаже, че си застрахован при загуба на работа, но само в случай, че не те е валял дъжд на предния ден и не си закусвал яйца със сладко от боровинки. Денц - мен пък определено ме спечелиха с тая гаранция. Бабата* сигурно им е официален партньор. Тошибаба. Тошибабук. Ех, аз си мислех, че разцепвам гениалността с моите прозрения за гаранцията, но тя определено изби рибата с Тошибабука. Енихау. Та, събуждам се някак тази сутрин и с мъка се изтърлкувам от леглото, очите ми са все едно пясък съм хвърляла в тях цяла нощ. Баня, обличане и карам до работа на автопилот. Пристигам, нагласям се на далеч нелюбим компютър, някой ме пита дали навън било студено... Не знам, казвам, нямах време да усетя. 7 минути до 8, аз не знам къде се намирам, хрумва ми поне да вкарам малко вода в системата, обикновено дава живителни сили. Взимам шишето, разходка до кухнята, наточвам вода и лоча жадно. Иво, колега от тийма, с чашката и той в кухнята. Викам си, айде, да не съм пълен тапир, да завържа някъв socially awkward разговор. И добро утро Иво, как си, бла, бла. Той - ми добре съм, наспивам се добре, ама не ми се работи. Аз - Ха. На мен пък изключително ми се работи, ама никак не съм добре и никак не съм се наспала. Той - ами не е зле да понамалиш пиенето вечер май. Аз, втрещена - глупости, пиене! Аз един порок не мога да развия и култивирам като хората. Всички пушат, пият... Аз? Дръпна една цигара и ми става зле. Жалка история. Той - еми знам ли те кви ги вършиш вкъщи. Пред хората се държиш, ама вкъщи кой те знае какви мизерии правиш. Поглеждам изпод вежди в пълен шах и мат. О, Иво, идея си нямаш! Допивам си бутилчицата вода и си се прибирам към офисчето, на столчето и... 1:0 за Иво. Или? : )

*За незапознатите бабата е особено явление в аристократичните хазяйски среди на София. Характеризира се с изумителна неадекватност и завишена трудност при комуникация на разумно ниво. Според легендите е с адвокатски произхОд, което обаче личи единствено при изключителното красноречие, което проявява по теми от абсолютна безполезност.

P. S. Та, ако не беше цялата тази история, която всъщност не ви разказах, но в общи линии включва разбити апартаменти и загуба на любими предмети, то дребнавата ми материалистична душица сега щеше да се вълнува от и сънува съвсем други неща, като ето този красавец, например. Но не би. Вселената очевидно пак е хванала стъклената топка и раздрусва яко. Майната ти, бих казала аз. Взимам едно такова and will blend the hell out of you and your wicked little games!

...

They say it's like the loss of a limb. It leaves you waking up in shock every day with the abysmall feeling of something missing. And you never get used to it. You just learn to live with the torture of realizing this loss over and over and over again. Cause in sleep your mind somehow puts you back together. But then waking up tears you right back into pieces and the sudden numb pain hits you again, out of nowhere.

The Art of Getting By

"I read this quote once when I was a kid, “We live alone, we die alone. Everything else is just an illusion. ” It used to keep me up at night. We all die alone. So, why am I supposed to spend my life working, sweating, struggling?…For an illusion? Because no amount of friends, no girl, no assignments about conjugating the pluperfect or determining the square root of the hypotenuse is gonna help me avoid my fate. I have better things to do with my time.”

Ще си ходя?

Помниш ли? Опитвахме се да го измислим сякаш значеше нещо. Сякаш щеше да придаде смисъл на нещо. А то е просто. И няма нужда някой да го измисля.

Ето. Родих се, бях бебе, дете, тийнейджър, юноша. Дишах, плаках, храних се, прохождах. Пораснах. Учих се. Запомянх. Забравях. Правех грешки. Успявах. Страхувах се. Не ми пукаше. Пях, танцувах, играх, смях се, обичах, мразих, работих, пътувах, забавлявах се, бях тъжна, бях щастлива, раздавах, взимах, усмихвах се, плаках още, чувствах, мислих.  Поглъщах музика, картини, танци, усещания, цветове, вкусове, аромати. Използвах мозъка, сърцето си, белите си дробове, черния дроб, очите, ушите, носът, устата, ръцете, краката. Видях по малко от всичко, което тя ми позволи да видя. Записах си прилежно в тетрадката. Може би това е? Може би е време да си ходя?

Until We Bleed

I'm naked

I'm numb

I'm stupid

I'm staying

Shall we play?

Imagine your life has gone terribly wrong. No dramatic events have turned it upside down. But things have simply turned awry. Like you've been walking a mine field, and every step that you've taken seems to have been the wrong move, so you ended up setting off an explosion every time. Thousands of explosions, day after day. So, you're there, in the middle of that field, all shabby and torn, wondering how to move on. Would you dare take the next step? And what if this time you don't get out of it alive?

Never

No, nothing new. Just Florence. And everything else.

You know?

Sometimes you just have to keep moving forward. In complete darkness or in blinding light. Cause you can never know what lays ahead. You just gotta trust the road a bit more.

Off with her head!

"I've thought myself out of happiness one million times, but never once into it." So, I'm done with thinking.

...

" I spent my life learning to feel less.
  Every day I felt less.
  Is that growing old? Or is it something worse?
  You can not protect yourself from sadness without protecting yourself from happiness."

Шибана работа

Шибани начала. Шибани краища. Въобще цялата история е много шибана. Вечер придърпвам пердетата с болка. Всичко, което не мога да опаковам. Ще си остане там, по стените, прозорците, вратите, паркета, прашните стълби, под тях... Скриновете, скърцането на вратичките, гълъбите на прозореца, целият свят пред прозореца. Невидимото присъствие на битието ти, което просто няма как да затвориш в кутия и да вземеш със себе си. Всяко движение е за последно. Отварям това шкафче за последно. За последен път гледам светлините на мравчещите отсреща автомобили. За последно просвам изморено тяло на стария диван, погълната от света пред прекрасния огромен прозорец. Влюбена съм в този прозорец. Влюбена съм в света през него. А "последно" е толкова гадна думичка. Отвратителна, нищожна, гадна, малка думичка.

Задушава ме и тежи. И просто ми се пътува. Надалеч.

...

"Cause if you take your vitamins and pay your taxes and never cut the line, the universe still gives you people to love and then lets them slip through your fingers like water, and then what have you got?  Vitamins and nothing…"

G. A.

Close to comfort

Close eyes. Breathe. And for a moment there, believe. Open eyes. Open heart. Open up and fall apart.

Dance the pain away

Fix headphones. Charge player. Plug headphones. Play music. Dance the shit out of it.

Hush, now.

up and down and back and forth and in and out and up and down and back and forth and breathing in and breathing out. i declare myself incapable of making decisions. i do not want to. strange dreams of nylon, cherry blossom, infinite goodness, radiating from a stranger. people, things, places, emotions, memories, dreams. i do not have enough space for my stuff.

...

I sit down in a silent corner of my head and start obsessively repeating to myself that everything is and will be alright. Everything is and will be alright. Everythingisandwillbealright. Everythingisandwillbealrighteverythingisandwillbealrighteverythingisandwillbealrighteverythingisandwillbealrighteverythingisandwillbealright....

Because thoughts  do shape reality, don't they?

Underneath this hood... I tick like a bomb

Wintertime

is tricky. And four months of nocturnity during wintertime is even trickier. The lack of sun, sleep and soul-sustaining substances cause your mind to slip. And if you're not careful, you might fall. Which, incidentally,  is not always a bad thing. And when you do fall, all you want to do is keep floating. Like this: