Struggle for pleasure

Разпиляно и неспокойно ми е. Като море. Люшкам се без ясна цел и посока. Но възторжено и развълнувано. Бия вълни в скали и брегове. Обливам ги, опиянена от собствената си буря и обожавам колко са стабилни. Обичам ги. И ги мразя. Нищо не ги помръдва. Аз не ги помръдвам. Как е възможно? Аз съм море. Море, по дяволите! Море! Как е възможно да не ги помръдва моето вълнение? Аз съм стихия. Аз трептя. А те... те просто си стоят там...