Flashback

Пък аз си кисна в апартаментчето и правя безуспешни опити да чета за държавния. Междувременно в главата ми профучават изрезки от моменти... Аз и Сънчо киснем на тераската ни в студентски в някоя топла лятна вечер и пуфтим безпределно изтрещели от поредната сесия. Отсреща Витоша се вижда едва-едва иззад грозните блокове и пластовете смог, а някъде под нас бумти поредната сватбена вакханалия... Аз сърбам традиционното 3 в 1, а Съни се развява, наметната със зелено Алиталианско оделаце... И тогава повече не ми трябваше. Нито хол, нито кухня, нито дори хладилник, пералня или прахосмукачка.

In irish movies we trust! *

Хм... не знам... то няма име... те самите нямат имена... и не ми се ще да пиша глупости за нещо, което не знам съвсем какво е. Просто искам да го споделя. Такова безименно, някак вътрешно, далечно и адски близко понякога.

Once.

* Erm, well, in British too, undoubtedly...

Antistress

За пръв път от поне 5 години си купих зимни обувки. Студ ли, криза ли, или временно умопомрачение, не знам, но резултатът си седи кротко в кутията на леглото ми. И не че не съм имала желание преди... е, добре де, не съм... but it's all about meeting the right ones. И когато те се появят, просто знаеш. И прекрасни са. Заслужават си 5 години въздържание и кецове пълни със сняг. Сега съм спокойна, че дори и да умра поради липсата на хляб, ток и източници на топлина, то краката ми ще бъдат на сигурно и топло, обгърнати от висококачествена овча вълна!

Три пъти ура за житейските кризи и шопинг терапията!

Every now and then say "What the fuck!". "What the fuck!" brings you freedom. Freedom brings opportunity. Opportunity makes the future.

За собствена смеСка...

Не мога да си избия ето тази песен от главата. Мда, знам, поредната лиготия, но нали и без това съм кифла и слушам глупости, така че ми е позволено.
И припявайки си "да е честита година нова", обикалям все така неориентирано и гледам все така объркано по същите улици, в същите градове и усещането ми е не съвсем като за нещо ново, но и не съвсем като за нищо ново. И колкото и здравият ми телешки рационализъм да ми набива като с чук за пържоли в главицата, че времето е нещо много относително и независимо от това колко фойерверки си пуснал на 31-ви декември в 12 вечерта, то това не сваля отминалата година от гърба ти, а само облича следващата върху нея, все пак някъде високо над всичко това грее една ангелска усмивка, вече далеч не толкова русолява, поради смело отрязаните златисти кичури в последните миналогодишни дни, в самоубийствен порив на смелост, дързост, красота, откровение, подчинение и опит да си докажа, че всичко мога, че от нищо не ме е страх и че нищо няма чак такова значение за оцеляването, освен самото то... Задъхах се. Точка. Но то година ли бе да я структурираш... в изречения със запетаи, точки, главни букви и Чавдарова* знае още какво! But I'm fоckin' Mozart! I can do what I like :)
Една година... колкото да се сдобиеш със синусова аритмия, с цяла камара нови приятели... все страхотни..., с ъпгрейднат отчаяно-куражлийски поглед над света, със страхотни мускули на ръцете и краката, с тен дори, с огромни дози гняв, с достатъчни дози щастие... Колкото да се събудиш, да се намериш, да се изгубиш отново, да се влюбиш, да разплачеш, да се влачиш, да подскачаш, да се усмихваш, да те боли, да болиш, да пътуваш... в себе си и отвъд, да растеш, да се променяш, да искаш да промениш, да разбереш, че можеш, да даваш, да не се страхуваш, да танцуваш, да преяждаш, да се случваш, да бъдеш ангел, цвете, зайче, мече, кифла, twat, bitch, bestest buddy, да си го заслужиш и да се гордееш с това.
Косата ми е различна, ноктите ми са различни, дори смених предплатената програма с абонаментен план (което за човек, който от години яде една и съща салата в О!шипка, защото е решил, че това му харесва и няма смисъл от експерименти, си е направо все едно нюйоркчанин да се вдигне и да отиде да дои кози в Родопите) и всичко това не е благодарение на новата, а на отминалата година. И се благодаря за това, че я имаше. С всичките й истерии, разбити сърца, боклук, бетон в ноздрите, кръв, трева, слънце, псувни, алкохол, усмивки, хора, открития, откровения, дързости, желания и още и още и още...
И не мога да не кажа, че тази беше една от най-добрите! Да, спомням си ужасното лято в Щатите, спомням си ужасната февруарска сесия, спомням си тревожните пристъпи, болките в сърцето. Година, толкова наблъскана откъм неща, хора, случки и уроци, че свят да ти се завие. И благодаря на 2008-ма за всичко това. Because I'm still standing... as even a better version of myself.
А на 2009-та благодаря, че ме събра, ако не с всички, то с голяма част от хората, на които принадлежи неправилно биещото ми сърце. Че ми позволи да подскачам и да лудея до пълно изтощение, да се почувствам щастлива, намерена, можеща, обичана и обичаща. Само някой да ме беше предупредил каква ненормална мускулна треска ще ми донесе всичко това! И въпреки всичко предвкусвам, че тази също ще е една от добрите. Поръчала съм си го така. Пък God is a DJ и изпълнява музикални и всякакви желания. Няма да ме разочароваш, нали нова годино :)

* В седми клас сънувах кошмари с граматика заради тази жена...

П.С. Честита нова година, my friends! Усмивки на лицата и песен в сърцата :)