Пък аз си кисна в апартаментчето и правя безуспешни опити да чета за държавния. Междувременно в главата ми профучават изрезки от моменти... Аз и Сънчо киснем на тераската ни в студентски в някоя топла лятна вечер и пуфтим безпределно изтрещели от поредната сесия. Отсреща Витоша се вижда едва-едва иззад грозните блокове и пластовете смог, а някъде под нас бумти поредната сватбена вакханалия... Аз сърбам традиционното 3 в 1, а Съни се развява, наметната със зелено Алиталианско оделаце... И тогава повече не ми трябваше. Нито хол, нито кухня, нито дори хладилник, пералня или прахосмукачка.
1 коментар:
;( Знам, Цвет. Тези моменти бяха блажено вакуумни и защитени от цялата освирепялост на... всичко, и на нас самите. Miss all that.
Публикуване на коментар