И ако този път не го взема? Защото не мога, защото не искам, защото съм тъпа, защото съм инат? А ако имам ниска оценка? Ако не запиша магистратура? Ако не работя в сферата на това, с което 4 години си уплътнявах времето? Am I automatically labelled "failure"? Приятелите ми ще ме обичат ли по-малко? Ще ме обичат ли изобщо? Ще ми се подиграват ли? Ще говорят ли зад гърба ми? Ще ме гледат ли съжалително? А родителите ми все още ли ще се гордеят с мен? Ще заемам ли същото място в сърцата им? Ще бъда ли по-различен човек, по-малко човек, по-лош човек заради една оценка? Заради последствията от нея. Заради изборите си. Заради изборите които не искам да направя, защото не са мен. Заради иборите които не съм направила, защото съм се страхувала. Заради страха, че си оценяван не като човек, а като система от провали и успехи... Заради всичко което "обществото" очаква от мен, а аз няма да му го дам. Защото не мога, защото не искам, защото не съм тъпа, но съм инат. Защото съм на 23, без ясна представа за желанията си, целите си, ценностите си, стремежите си и уменията си. Защото съм чаена лъжичка и се нося в океана, търсейки течен шоколад, в който да се потопя. И защото се питам... ще ме обичат ли и след това?
четвъртък, януари 22, 2009
Let's talk.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Well, let's talk indeed. Over a cup of tea or wherever/whenever else :). Точно си мислех за темата дипломиране около теб, и хоп - виждам терзания, които ми бяха толкова под кожата преди няколко месеца - малко или много тук. Каквото и да решиш, няма да ме спре да се виждаме ;). Стискам палци да направиш избор, който да те кара да се чувстваш достатъчно честна спрямо себе си. В един момент нищо друго няма значение. До скоро, ще разказваш :).
Be yourself - no matter what they say, както казва Стинг : )
Пълна отличничка в гимназията, не падах под 5 в университета, пълна издънка на държавния изпит, защото за пръв път реших да послушам поговорката "Полят изпит-взет изпит". Никой не ми се сърди след това, родителите ми никога не са ме упреквал, не съм почувствала липса на обич от никого. Записах си магистратура, работя си по специалността, а издънката от държавния остава само спомен, с който се забавляваме,и който раздувам по блоговете :) Успех и само няма да се плашиш!
Благодаря :)
И още как!
Това е само врата, която ще затвориш зад гърба си :)
И ще излезеш малко по-лекичка от там, но същата:)
Публикуване на коментар