Чета Вера. И се чудя. Писмо ли ми е изпратила или откъс от нещо. После започва да звучи познато. Писмо е. Едно от най-хубавите, които съм получавала всъщност. Не защото ми разкрива велики истини за живота или защото е уникално съдържащото се в него. А защото е обикновено, ежедневно и истинско. Защото е намерила време да обърне внимание на всички тези неща, да ги запомни, да ми ги напише. Подредено. И остро. Като Вера. Никога твърде обяснително. И винаги достатъчно. Успяла е да вмъкне и малко сарказъм. Разсмива ме. Като същевременно не пропуска да ме хвърли в обичайния водовъртеж на случващо и неслучващо се. Ех, Верче, надушвам проблем с letting things go. Кой да предположи, че напускането на студентски град, от който ревахме 4 години ще се окаже толкова трудно. Кое е дом, Вера? Където е леглото ти... кое легло всъщност...? Където е компютърът ти? Котката? Мама и татко? Приятелите? Where is home anymore? Просто място, Верче, просто място. Където се прибираш след дълъг ден. Където правиш пилешка супа. Където говориш с хора, които те познават. For who you are. В момента дори малко ти завиждам. Изглеждаш толкова уверена, че това цялото ще сработи. Искам това усещане. Искам да се получи. А не знам дали ще. Странно как целият ентусиазъм се превърна в страх. Хора, желания, взаимоотношения... И в същото време... може ли да е толкова сложно с приятели? Мечтая си само да имам място, което да нарека свое. Да бъде такова, каквото го искам, каквото съм си представяла. Но как можеш да наречеш свое място, където може да не се събудиш на следващата сутрин. Място, което всъщност далеч не ти принадлежи. Място, което други хора също се опитват да направят свой дом. Всеки за себе си. Страх ме е. Честно.
Няма да ми липсва пък! Няма! Нито студентски, нито 280, нито университета, нито едно от нещата, от които сме били част през последните 4 години. Ще ги смета в ъгъла и ще направя място за новите. Ще си мисля за новата ми хралупка, за съществата наоколо, за приключенията, които ни очакват... Нали ще бъде хубаво. Нали? Обещайте ми.
2 коментара:
Хм. това, за което пишеш - дом, място, хралупа... разбирам какво имаш предвид. нормално е човек да търси сигурност и предполагам, че също така е важно да локализира някакво 'свое' място. а тези места естествено се менят, чисто физически, и няма начин да са само 'твои', те са винаги споделени... може би това им е хубавото :)
Иначе другото, за което мисля, че говориш - едно нематериално 'място' вътре в теб. ти си Мястото, или просто Смисъл.
за всичко останало: Right on!
някои хора така и не си намират дом, домът е в движението. ти не си от тях :) намираш начин да направиш нещата свои, близки, уникални, ежедневни. самият факт, че си се задържала някъде 4 години... е за завиждане :) ще продължиш да го правиш. твърде нужно ти е.
има два вида дом - отправна точка и крайна точка. ти от коя страна си?
а това с писмата е хубаво :)
Публикуване на коментар