От два часа съм официално пребиваваща на територията на столицата без адресна регистрация. Сега седя във временното си убежище, а около мен е целия ми живот в кашони и кутии от кецове. Дните тази седмица бяха трудни, при всяко движение си мислиш, че ти е последното. За последен път поглеждам през този прозорец, за последен път слизам по стълбите, вратите, асансьорите, балатумите, надписите по стените, омразните портиери, сбогом, и сякаш не е достатъчно трудно и така, ами и улицата, дупките, тротоарите, спирката, двестаиосемдесе, мъчно ми беше, за последно седя на това легло и си пия последното кафе от долу и това ми е последния махмурлук, лекуван в тази стая. Но то е от прехода, сега, когато е факт, се усеща някак леко. A whole new world, you know. Явно, станала съм с розовите очила. Пътувам с маршрутка към убежището, и минавам през непознати места, и си мисля, а мога да живея тук, или тук, или тук, и мога да правя каквото си поискам. Шофьорът е възпитан мъж и си увеличава Танцувам блус, самотен блус…Хубаво ми е, защото вече цяла седмица не съм слушала музика, а тя явно била по-важна за субективното ми благополучие, отколкото си мислех. Влизам и с треперещи пръсти си свързвам компа, и сега ти пиша. Така, в кашоните.
Днес бяхме на оглед, в намален състав. Някои неща се случват като по филмите, тази ни беше първата. Ще вземем да се настаним. Лаки излезе от блока отсреща и каза „Тук ли, Верче? Екстра". Нон-фикшън!
Надявам се да се разбираме добре с моите момчета, и да няма неприятни изненади откъм битовите условия. Ходих до студентски, и днес, ден по-късно, мястото е чуждо. Пътуваш в двестаиосемдесе, а всъщност не се прибираш вкъщи. Странно, дали не е. Скоро ще наричам вкъщи друго място (дори още днес вече го казах веднъж!), не е истина как бързо се адаптира човек – физически, психически...Веднага си създаваш когнитивната схема, попълваш си празнотите в представите, помиряваш реалността с очакванията, решаваш си когнитивния дисонанс, и хоп! – ето те адаптиран. Има нещо животинско в това, сякаш необходимостта ти от сигурност диктува всичко, да не говорим за физическото оцеляване…Нямаш много съзнателен контрол над нещата, да, да, взимаме я! Ако всичко протече безпроблемно и при утрешната среща милият хазяин не ни отхвърли като тотално недостойни за неговият недвижим имот, след като прозре колко мърляви и неплатежоспособни всъщност сме, и при подписването на договора през следващата седмица в мое отсъствие не възникнат проблеми, то моето бездомничене ще бъде пренебрежимо кратко. Няма да заслужава споменаване.
Лягам си. Утре трябва да се събудя свободно владееща холандски език. Иначе рискувам да изпадна в силно стресираща ситуация вдругиден. А нали знаеш, при стрес е застрашен живота или достойнството ти, и понякога второто е по-важно. Освен това, тепърва ще стягам багаж. Трябва внимателно да подбера всички остри и течни предмети, за да се съберат в ръчния ми. Да не забравя да си оставя всички важни документи вкъщи, най-вече билета. И накрая да си навия часовника за два часа след излитането на самолета.
by V.
Не знам защо, но не се сдържах. Просто на моменти имам чувството, че си се разходила из главата ми, видяла си го през очите ми, почувствала си го вместо мен и си го написала. Затова исках да го пусна тук. Thanks.
Няма коментари:
Публикуване на коментар