петък, юли 25, 2008

За кого бие камбаната

Шибано копеле! Какво си мислиш, че правиш? Какво си мислиш, че можеш? Кой си, по дяволите? И каква е тая излюзия, че ме притежаваш? Не ме! Кучи син! Искаш да умреш на 96, убит от ревнив съпруг? Мечтай си! Ти и твоите истории. Твоето самочувствие. Твоя "перфекционизъм"... Болно е, не усещаш ли?! Писна ми от игричките ти. От игричките ни! Аз знам и ти знаеш. Ти си скапаняк, а аз съм "bitch", както обичаш да ми казваш. Специално за теб е, извикваш в мен тези мои много дълбоко скътани качества, таен резерв от тъмната страна, която всеки неизбежно притежава. Но ей, каквото повикало, такова се обадило. И затова сега тъпчем в омагьосан кръг. Аз не си върша работата, ти ми правиш живота черен. Fine! I'll grin and bear it. После ще се махна и никога няма да ме видиш повече. Ще си живея мизерния живот в мизерната държавица, нещо, което не пропускаш да ми навреш в лицето всеки скапан ден. Но знаеш ли какво, по-скоро бих живяла в кашон, отколкото да стана роб на шибаната ви система. Но ти не можеш да го разбереш, нали? Не можеш да проумееш защо предпочитам да бачкам повече време за по-малко пари на място, където дори не мога да си позволя да седна, пред това да работя за теб "and make easy money". Защото ми харесва, копеле. Защото там се чувствам добре! Защото там никой не си поставя за главна цел да се ебава с мен. Защото ме карат да се усмихвам. И нщо не ти дължа. Нищо не съм ти искала. Каквото и да си дал е било твоя воля. Моя е грешката, че съм ти повярвала и че съм го приела. Как беше онази историйка за птичето и лайното... Все тая. В моята поуката е, че не всеки който ти спасява живота, ти мисли доброто.
Много държеше да ми го върнеш, нали копеле. Paybacks are a bitch. Само дето не знам за какво имам да ти се отплащам. Шибаняк. Не спираш да ми натриваш носа за това как не съм била права, че мъжете и жените са равни. И знаеш ли какво? Прав си. Не са равни. По-добри сме, кучи син такъв. По-добри сме!
Отвращаваш ме. Вземи си гнусната работа и си я заври някъде. И купищата пари, които уж съм изкарвала. Не искам да имам нищо общо с теб. И ако още веднъж кажеш, че си имал dirty dream за майка ми, се заклевам, че няма да доживееш, за да ползваш така прилежно трупания си пенсионен фонд! Още веднъж ми направи мръснишко подмятане, копеле, още веднъж и ще се погрижа всеки да разбере за hardcore порното на компютъра ти на работа. Знам за него, нали се скатавам и цъкам из интернет, губя време, за да съм възможно най-лошото employee, което имаш. Внимавай с кого се ебаваш, окаченяк такъв.
Дразни те, нали? Че може би за пръв път в живота си не си получил това, което си искал. Че дори с пари не си могъл да си го вземеш...
Мислиш се за много умен с непрестанните си подмятания и шегички. Не си. Не си смешен, не си интересен, не ме впечатляваш. Жалък си.
И не ме потупвай по рамото. После сънувам кошмари. Втрисам се от допира. Гнусно ми е.
Но с едно можеш да се гордееш. Никой никога не ме е карал да се чувствам така. Толкова отвратена. Искам да мога да обърна вътрешното си навън, като найлонова торбичка, за да мога да го измия. Да го дезинфекцирам. Да го изчистя от теб и никога повече да не те допусна там.
Съжалявам, че три може би прекрасни жени са те срещнали и са те имали в живота си. Радвам се, че са продължили пътя си без теб. Дано не си оставил твърде много дупки от гвоздеи във вратата.
Питай ме после защо не харесвам мъже. Питай ме. За да ти връча огледалце, копеле нещастно. Слава Богу, че не всички са като теб... Поне се надявам да не са.
И не ми повтаряй по сто пъти на ден, че си ми шеф и ще правя каквото ми кажеш. Щото ще отеба и ще си тръгна и да видим тогава чия охлювена черупка ще мачкаш с гнусния си крак.
Боже, не мога и сама да повярвам колко съм отвратена. А исках и се опитвах толкова силно да виждам само доброто, само човекът който ми подаде ръка и ми предложи безусловно приятелство и помощ. Нищо не остана от това. Нищо. Съжалявам. Но егоистично, за себе си. За още една разбита илюзия. Боже, толкова съм наивна. Като дете. Можеш да ми продадеш мост, копеле. И пещера, ако искаш. Но побързай. След два месеца ще можеш да ги пробуташ само на кучето си.

* Ако някой смята, че в този пост има твърде много груб език и е прекалено с употребата на думата "копеле", то това е, защото е така.

4 коментара:

Анонимен каза...

Как можа вчера да ме попиташ дали да оставаш там на работа?

Той човека не е добре, ама ти какво правиш още там? Петата в г*за и да те няма.

Утре искам доклад къде другаде си кандидатствала за работа :)

BTW: не пропускай да кажеш на колегите си, че тоя държи порно на компютъра си.

Greeny каза...

Ми той не го държи на компа, гледа го online. Но има снимки на голи жени в шкафчето :)))

Абе раутата си е е***а майката отвсякъде. Ама аз не се давам!

junkpaper каза...

Waaaaaaaaay to gooo giiirl! :)))))))) Stiskam palci za nova rabota.

Minerva каза...

Какъв е този екшън, в който си се набутала?
Още едно копеле за пребиване...