phrasals

move in
step forward
go for
fuck up fuck off
take back
put in
make up
go ahed sleep over
act on
rat on
bet on
measure up
live up to
screw up screw around
mope about
quiet down
settle for rage about
care for care after look over look behind
look forward!
hack around hang around
hang in there
cope with
deal with
dig into
shut down
shut up
shut on shut off (shuttle?)
fall behind
fall in
log out
cut off cut off cut off

valium... or eluvium

Let's talk.

И ако този път не го взема? Защото не мога, защото не искам, защото съм тъпа, защото съм инат? А ако имам ниска оценка? Ако не запиша магистратура? Ако не работя в сферата на това, с което 4 години си уплътнявах времето? Am I automatically labelled "failure"? Приятелите ми ще ме обичат ли по-малко? Ще ме обичат ли изобщо? Ще ми се подиграват ли? Ще говорят ли зад гърба ми? Ще ме гледат ли съжалително? А родителите ми все още ли ще се гордеят с мен? Ще заемам ли същото място в сърцата им? Ще бъда ли по-различен човек, по-малко човек, по-лош човек заради една оценка? Заради последствията от нея. Заради изборите си. Заради изборите които не искам да направя, защото не са мен. Заради иборите които не съм направила, защото съм се страхувала. Заради страха, че си оценяван не като човек, а като система от провали и успехи... Заради всичко което "обществото" очаква от мен, а аз няма да му го дам. Защото не мога, защото не искам, защото не съм тъпа, но съм инат. Защото съм на 23, без ясна представа за желанията си, целите си, ценностите си, стремежите си и уменията си. Защото съм чаена лъжичка и се нося в океана, търсейки течен шоколад, в който да се потопя. И защото се питам... ще ме обичат ли и след това?

Flashback

Пък аз си кисна в апартаментчето и правя безуспешни опити да чета за държавния. Междувременно в главата ми профучават изрезки от моменти... Аз и Сънчо киснем на тераската ни в студентски в някоя топла лятна вечер и пуфтим безпределно изтрещели от поредната сесия. Отсреща Витоша се вижда едва-едва иззад грозните блокове и пластовете смог, а някъде под нас бумти поредната сватбена вакханалия... Аз сърбам традиционното 3 в 1, а Съни се развява, наметната със зелено Алиталианско оделаце... И тогава повече не ми трябваше. Нито хол, нито кухня, нито дори хладилник, пералня или прахосмукачка.

In irish movies we trust! *

Хм... не знам... то няма име... те самите нямат имена... и не ми се ще да пиша глупости за нещо, което не знам съвсем какво е. Просто искам да го споделя. Такова безименно, някак вътрешно, далечно и адски близко понякога.

Once.

* Erm, well, in British too, undoubtedly...

Antistress

За пръв път от поне 5 години си купих зимни обувки. Студ ли, криза ли, или временно умопомрачение, не знам, но резултатът си седи кротко в кутията на леглото ми. И не че не съм имала желание преди... е, добре де, не съм... but it's all about meeting the right ones. И когато те се появят, просто знаеш. И прекрасни са. Заслужават си 5 години въздържание и кецове пълни със сняг. Сега съм спокойна, че дори и да умра поради липсата на хляб, ток и източници на топлина, то краката ми ще бъдат на сигурно и топло, обгърнати от висококачествена овча вълна!

Три пъти ура за житейските кризи и шопинг терапията!

Every now and then say "What the fuck!". "What the fuck!" brings you freedom. Freedom brings opportunity. Opportunity makes the future.

За собствена смеСка...

Не мога да си избия ето тази песен от главата. Мда, знам, поредната лиготия, но нали и без това съм кифла и слушам глупости, така че ми е позволено.
И припявайки си "да е честита година нова", обикалям все така неориентирано и гледам все така объркано по същите улици, в същите градове и усещането ми е не съвсем като за нещо ново, но и не съвсем като за нищо ново. И колкото и здравият ми телешки рационализъм да ми набива като с чук за пържоли в главицата, че времето е нещо много относително и независимо от това колко фойерверки си пуснал на 31-ви декември в 12 вечерта, то това не сваля отминалата година от гърба ти, а само облича следващата върху нея, все пак някъде високо над всичко това грее една ангелска усмивка, вече далеч не толкова русолява, поради смело отрязаните златисти кичури в последните миналогодишни дни, в самоубийствен порив на смелост, дързост, красота, откровение, подчинение и опит да си докажа, че всичко мога, че от нищо не ме е страх и че нищо няма чак такова значение за оцеляването, освен самото то... Задъхах се. Точка. Но то година ли бе да я структурираш... в изречения със запетаи, точки, главни букви и Чавдарова* знае още какво! But I'm fоckin' Mozart! I can do what I like :)
Една година... колкото да се сдобиеш със синусова аритмия, с цяла камара нови приятели... все страхотни..., с ъпгрейднат отчаяно-куражлийски поглед над света, със страхотни мускули на ръцете и краката, с тен дори, с огромни дози гняв, с достатъчни дози щастие... Колкото да се събудиш, да се намериш, да се изгубиш отново, да се влюбиш, да разплачеш, да се влачиш, да подскачаш, да се усмихваш, да те боли, да болиш, да пътуваш... в себе си и отвъд, да растеш, да се променяш, да искаш да промениш, да разбереш, че можеш, да даваш, да не се страхуваш, да танцуваш, да преяждаш, да се случваш, да бъдеш ангел, цвете, зайче, мече, кифла, twat, bitch, bestest buddy, да си го заслужиш и да се гордееш с това.
Косата ми е различна, ноктите ми са различни, дори смених предплатената програма с абонаментен план (което за човек, който от години яде една и съща салата в О!шипка, защото е решил, че това му харесва и няма смисъл от експерименти, си е направо все едно нюйоркчанин да се вдигне и да отиде да дои кози в Родопите) и всичко това не е благодарение на новата, а на отминалата година. И се благодаря за това, че я имаше. С всичките й истерии, разбити сърца, боклук, бетон в ноздрите, кръв, трева, слънце, псувни, алкохол, усмивки, хора, открития, откровения, дързости, желания и още и още и още...
И не мога да не кажа, че тази беше една от най-добрите! Да, спомням си ужасното лято в Щатите, спомням си ужасната февруарска сесия, спомням си тревожните пристъпи, болките в сърцето. Година, толкова наблъскана откъм неща, хора, случки и уроци, че свят да ти се завие. И благодаря на 2008-ма за всичко това. Because I'm still standing... as even a better version of myself.
А на 2009-та благодаря, че ме събра, ако не с всички, то с голяма част от хората, на които принадлежи неправилно биещото ми сърце. Че ми позволи да подскачам и да лудея до пълно изтощение, да се почувствам щастлива, намерена, можеща, обичана и обичаща. Само някой да ме беше предупредил каква ненормална мускулна треска ще ми донесе всичко това! И въпреки всичко предвкусвам, че тази също ще е една от добрите. Поръчала съм си го така. Пък God is a DJ и изпълнява музикални и всякакви желания. Няма да ме разочароваш, нали нова годино :)

* В седми клас сънувах кошмари с граматика заради тази жена...

П.С. Честита нова година, my friends! Усмивки на лицата и песен в сърцата :)