1:11 и нечувано-невиждано-учудваща лекота след предполагаемо най-тежката смяна от време насам. Вървя към поредното подозрително изглеждащо такси с походка наподобяваща сиртаки, аха-аха да не се кача в него. Ама е тъпо, от 20 метра ме видя, че се засилих натам. Качвам се. Пита ме за къде съм все едно има някакво значение, затваря прозореца преди да измрънкам и ми позволява да пуша, ако поискам. Малко заеква, говори без да те гледа в очите, веднага го етикетирам като поредния фрийк. 2 минути и една психология по-късно решава, че съм много общителна. А аз втрещена за стотни от секундата изведнъж ставам точно такава. Мога бе. Мога всичко, стига да поискам. И ето ти най-откровеният безсмислен никого неинтересуващ и нищо не значещ таксиджийски разговор. Може дори да се поспори за безсмислеността, незначителността и неинтересността му.
01:26 пъхам ключовете в ключалката и няма следа от умора. Само едно непреодолимо желание за искреност. Искам на всички всичко да си кажа. Но в такива моменти никой не ти е под ръка. Пък е толкова просто... А докато си ги играем тия игрички, свещите горят.
Бог да благослови Радо, задето е Човек, тийм билдинга задето държа злите духове далеч от офиса и Лин, задето е изровила това парче
01:26 пъхам ключовете в ключалката и няма следа от умора. Само едно непреодолимо желание за искреност. Искам на всички всичко да си кажа. Но в такива моменти никой не ти е под ръка. Пък е толкова просто... А докато си ги играем тия игрички, свещите горят.
Бог да благослови Радо, задето е Човек, тийм билдинга задето държа злите духове далеч от офиса и Лин, задето е изровила това парче
Подозирам... че или имам слухови халюцинации наподобяващи регулярни телефонни вибрации... или някой някъде много вибриращо хърка.
5 коментара:
Еййй, страшно парче!!!
Пък и пишеш в пъти по-интересно, отколкото когато започваше този блог. Само да бях малко по-ориентирана какво точно се случва около теб...
Имаме да наваксваме, нали си знаеш?
Как е белият звяр? Винаги може да си смени окраската, и това би трябвало да знаеш :)...
Хехехе... Сънчо... благодаря :) Не знам дали е по-интересно, така или иначе си остава драскане, но е успокоително, че поне не е станало по-зле ;)
Белият звяр стои в чекмедже и ме чака да откриваме светове заедно :)))
Да, имаме да наваксваме. Но знаеш, че наваксване няма. Само спорадични споделени моменти - третата братовчедка по майчина линия на наваксването :))
Мииии, никога не е късно да заживеем отново в близост... Доста се натъжих от третата братовчедка ;(, но знам, да...
Все пак ми се струва, че с наваксването не е напълно свършено - може би е по-скоро въпрос на това да свикнем, че сме работещи хора и да си изградим навици, които да позволяват малко по-персонализиран фасон на ежедневието, в който има пространство, време и енергия за нещо различно от работа. На мен лично това ми е основният проблем втора година вече. Засега не ме радва мисълта, че на практика съм зомби. Ето, пак будувам, сиреч мисля и в главата ми къкри ужасно люта яхния от мисли.
Дано го измисля някой ден :D.
Дотогава да помниш, че оставаш сред любимите деликатеси на зомбито ;)
Липсваш ми.
Денц е много зарибена по тази група също :) а разговорите с таксиджии граничат винаги със сладкия полусънен абсурд и не-съвсем-чужди истории за игри на топета и къртене на плочки от Централна Поща...
Кое ли парчето така отива на този леко абсурден, пропит със злободневна празнота post? И заради което ме благословиш, разбира се ;) Цункв!
Публикуване на коментар