То се събуди, потърка очички, почуди се и накрая стана.
Знаеш ли, вкъщи започва да ми харесва... Само свещите ми свършиха и сега стоя на светло, когато се наложи. Но не примижавам колкото преди, когато светлината беше твърде.
Понякога ми се плаче, но генерално (искам да) обичам. И понякога есента е най-красивата, мека, червено-златисто-зелена. А понякога ми се вие от студ и пръстите ми треперят сутрин. Но ми харесва да отворя очи, точно когато първите снежинки танцуват пред прозореца ми.
Чаят си го обичам ароматен, с боров мед, понякога и с мляко... зависи. Канела, ванилия и кокос все така не понасям. Освен в странни псевдо-хипи-еко-етно-арт-дзен комбинации спомагащи за фън шуй-то на нам какво си.
А колко щеше да е хубаво... (минутка wishful thinking), ама нейсе. Но да, умът наистина е като парашут. И често те предава в кофти моменти. Важното е да има резерва. По-отлежала по възможност и за препоръчване да се употребява в добра компания.
Дали е удачно да си направиш списък с несвършени неща, за да си напомняш колко си назад с материала или е по-далавера да си замажеш очите с "to do list", с идеята че все някога ще ги свършиш и тия работи... (минутка чуденка)...
Въздиш.
Знаеш ли, вкъщи започва да ми харесва... Само свещите ми свършиха и сега стоя на светло, когато се наложи. Но не примижавам колкото преди, когато светлината беше твърде.
Понякога ми се плаче, но генерално (искам да) обичам. И понякога есента е най-красивата, мека, червено-златисто-зелена. А понякога ми се вие от студ и пръстите ми треперят сутрин. Но ми харесва да отворя очи, точно когато първите снежинки танцуват пред прозореца ми.
Чаят си го обичам ароматен, с боров мед, понякога и с мляко... зависи. Канела, ванилия и кокос все така не понасям. Освен в странни псевдо-хипи-еко-етно-арт-дзен комбинации спомагащи за фън шуй-то на нам какво си.
А колко щеше да е хубаво... (минутка wishful thinking), ама нейсе. Но да, умът наистина е като парашут. И често те предава в кофти моменти. Важното е да има резерва. По-отлежала по възможност и за препоръчване да се употребява в добра компания.
Дали е удачно да си направиш списък с несвършени неща, за да си напомняш колко си назад с материала или е по-далавера да си замажеш очите с "to do list", с идеята че все някога ще ги свършиш и тия работи... (минутка чуденка)...
Въздиш.
2 коментара:
красиво и уютно тук :) браво за избора
понякога и на мен ми се плаче, след димните петминутки отпред, в бара и без това никой не забелязва, зад Дан мога да се скрия, прашутът е закърпен и макар и да си личат шевовете, не ме срам да си го развявам
над обичането полекичка снегът натежава над миглите
свещи мога да ти донеса от Хамбара, винаги са лесни за отмъкване, в купуването им просто няма тръпка :)
to do бързо се превръща в not done, няма смисъл да ги делиш, всичко останало се прави на мига, скачаш в таксито и попиваш поредната незасягаща те история, само и само да си ТАМ, искам да скоча там за теб но обувките ми са мръсни, не смея
You should've.
Публикуване на коментар