Магаре. Катър. Катил. Келеш. Ебеш ли му майката. Моята дори не ме поздравява сутрин. Апатия, браче. Ама не, то било любов. Глупости.
50 кила нафта. Километри, километри. Път да ти види окото. И задника. Кацам на седалката отстрани и димя. Няма време, само трескавост. И тази не е. Е, хубаво де, нали ги харесваше тия? Знам, ама не е моята. Всичко, само не и бяла.
Е, бяла е, да му е*а майката. Ама човек не може да има всичко в тоя шибан живот. И все пак 9 от 10 не е като да не е джакпот. Джакпот, джакпот... колко да е джакпот... Ники. Имаше рожден ден. 35. Жена му на 24-5 (май и той не беше сигурен). Синче на 4. Да ви черпя ли нещо? Ракия. Голяма. И после още 2 и половина. А по тавана й имаше птиче ако. Късмет?
Да беше се зарадвала поне. Заради мен. Вместо мен. Щото аз не знам дали се. В главата ми още е твърде маслено зелено. И съмненията се отцеждат едни гъсти и капят по главата ми, после се стичат надолу като масло. Скалата, ако не я разцепиш с динамит, с чукове ще я млатиш и пак ще стигнеш до златото. Ама си е повече зор.
Край не четвъртъко-петъчно-съботните обиколки в състояние на инсомниа изпиляваща съзнанието до червено с оттенъци на кафе, банички и цигарен дим. Забавно е да се движиш в бившо-тираджийска компания, да се припичаш като котка на керемида и да лапаш мухи в ранните утрини с по 100 километра зад гърба.
100 пейзажа за снимане. 100 пъти липса на фото. 100 пропуснати бири с поне корен квадратен от 100 човека. 100 пъти по-учестено сърцебиене и 100 словесни шамара, които искам да й забия всеки път. 100 пъти, в които не го направих. Застоипървиянезнам.
И всичко си заслужаваше заради варената тиква.
50 кила нафта. Километри, километри. Път да ти види окото. И задника. Кацам на седалката отстрани и димя. Няма време, само трескавост. И тази не е. Е, хубаво де, нали ги харесваше тия? Знам, ама не е моята. Всичко, само не и бяла.
Е, бяла е, да му е*а майката. Ама човек не може да има всичко в тоя шибан живот. И все пак 9 от 10 не е като да не е джакпот. Джакпот, джакпот... колко да е джакпот... Ники. Имаше рожден ден. 35. Жена му на 24-5 (май и той не беше сигурен). Синче на 4. Да ви черпя ли нещо? Ракия. Голяма. И после още 2 и половина. А по тавана й имаше птиче ако. Късмет?
Да беше се зарадвала поне. Заради мен. Вместо мен. Щото аз не знам дали се. В главата ми още е твърде маслено зелено. И съмненията се отцеждат едни гъсти и капят по главата ми, после се стичат надолу като масло. Скалата, ако не я разцепиш с динамит, с чукове ще я млатиш и пак ще стигнеш до златото. Ама си е повече зор.
Край не четвъртъко-петъчно-съботните обиколки в състояние на инсомниа изпиляваща съзнанието до червено с оттенъци на кафе, банички и цигарен дим. Забавно е да се движиш в бившо-тираджийска компания, да се припичаш като котка на керемида и да лапаш мухи в ранните утрини с по 100 километра зад гърба.
100 пейзажа за снимане. 100 пъти липса на фото. 100 пропуснати бири с поне корен квадратен от 100 човека. 100 пъти по-учестено сърцебиене и 100 словесни шамара, които искам да й забия всеки път. 100 пъти, в които не го направих. Застоипървиянезнам.
И всичко си заслужаваше заради варената тиква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар