Най-накрая сгащих Зак да гледаме Vier Minuten. Той - разтреперен, гушкащ, хипохондричен, аз - с пламтящо лице (температура този път, не коняк), болящо гърло и премрежен поглед. И двмата с чай. (Чаят стана ритуал. Ежедневие. Само вчера три нови чая. Tea drinkers annonymous.) И филмът почти ме впечатли. Почти. Call me senseless if you wish (от боледуването ще да е, нищо не усещам).
А преди това и Cashback почти си оправда плаката. Почти. Ама нали нищо в света не се губи... Аз спирам да се сополявя на филми, друг започва.
И Зак, знам, че обичаш котака, не го крий. Спокойно, на никого няма да кажа :) А утре всичко ще е наред. Ще видиш. Спокойствие и силна храна!
И моите неврози ще оправя, ей сега като се разшетам. Няма да остане и увяхналата роза в хола...
Няма коментари:
Публикуване на коментар