A sorta fairytale... Не си го пожелах. Дори се старах да не. Обещах (си) да не. Но!

Дай Боже. Дава. Ама не пита колко можеш да вземеш.

А преди години, когато се гаврех с това се смяхме. Сега, когато то се гаври с мен не ми е смешно.

В полунощ вървя сама в чужд град. Чужд ми е и винаги ще бъде. И се прибирам, а не се чувствам прибрана.

Пъклените планове пореден път провалени. Не можеш да гледаш филм със Зак, ако Зак спи. А сама не искам. Достатъчно сама.

Втори ден без алкохол. Виното не се брои. То е за имунната система.

Главоболие - конфликт с близък човек. Или нещо такова...

Трябва да... Но не мога. Не мога, разбираш ли?

Искам да... Но няма смисъл. Няма да разбереш.

01:01 (и с всичко останало става). Не че вярвам. Но от години все едно и също. И продължавам. (Като) идиот.

А какви зъболекари, какви университети, мамо?! Имам къща, котка, компютри, изложби, хора. Заета съм, моля.

И кракът ме приболява. Ще се оправиш. Няма да се оправиш. Изтегли си клечка.

Обещах. Но плаках.