А sorta...

Себастиан. Иан накратко. Още не мога да определя дали му отива. Може би ще го сменя, ако ми хрумне по-добро. Мърка. Мачка с лапички. Спи свит на кравайче. В скута ми. И аз не смея да шавна. После става, скача, дращи, хапе, яде, изпикава се на дивана и пак заспива. Аз кърша пръсти, гледам притеснено и се разхождам нервно като пред операционна. Ще се справя ли? Той.. не е сив. Не е необикновен. Но е мой. For the better or for the worse. Сега аз ще се шашкам, той ще се учи. Или и двамата ще се шашкаме. И ще се учим. Къпя го с шампоан "Бау". Той не се кефи, но си трае. И някак като че ли знае, че е за негово добро. После се суши и сгушва в мен. Щастлив. Прощавам му задето се изпишка на суичъра ми. Нали е бебе. Вре муцунка в моята. Катери се по панталоните ми и после се качва на гърба. Като папагалче. Аз се чувствам като в училище за мами. А той ме обича. Доколкото една котка може да.

Покрай бебето успявам да вкарам и куест до женския пазар. Със Спас, по женски :) Нови чаршафи. Пазарлък с циганка и спален комплект за 10 лв. Филм и бебешко пюре (ябълки и моркови... ееееххх...) у Теч. Ама наистина у Теч! Не у Цвети, Захари и Гери Атанасови. И разговори в нета до ранни зори. Естествено Иан спящ на корема ми. И много от това:

Накрая се чудя... кой... какво... защо вечно не разбирам!