Dead or alive?

Как го правят това хората? Да седнат и да пишат? И да излезе нещо смислено накрая? Защото на мен нещо не ми се получава. Да оставим смисъла настрана, не ми се получава още в самото начало. Закъсвам на етап „сядам и пиша”. И ако го докарам до „сядам”, то почти никога не го докарвам до „пиша”. Днес например се върнах от работа номер 1 с твърдата убеденост, че ще напиша нещо, просто защото имам нужда и искам. И хубаво, седнах, по-скоро легнах и се заопитвах да пиша. Аааааааууууу... ужасно е... Няма мисли, няма изречения, няма текст в тая глава изобщо... Само каша. Голяма. Едновременно изтласкване на всичко непрактично и незасягащото билогогичното оцеляване в момента, но и крещяща нужда от издърпване обратно в света именно на всичко, нямащо нищо общо с това биологично оцеляване... Вие сте умни, ще ме разберете, макар че съм убедена, че бръщолевя несвързани глупости. But I can’t do any better.
Много странно се получава това лято засега. Бутам го и го ръчкам и го мъча да стане по-приятно, ама засега неуспешно. Така че май ще го оставя да се търкаля както си ще, пък да видим какво ще излезе. За повечето неща си бях наясно – нечовешкото бачкане, зверската умора, вакханалиите, купищата мръсни съдове, абсолютната кочина като цяло... За това бях подготвена. Но не очаквах такава липса на spirit... Всичко е толкова мършаво, умряло, летаргично... 3 седмици без да правя каквото и било за забавление. Без да проведа един смислен разговор с някого. Без дори да почувствам, че мога. Заобиколена съм от кифли най-вече. И момчета. Мотая се по малко и в двата лагера. Обикновено около 10 секунди преди да се отрека от тях и да се завърна към компютъра или съня. На новата ми работа номер 2 пак кифли. И една Lauren, засега е в папка Unclassified, но понеже е достатъчно откачена и понякога забавна, има шанс да мине в раздел ОК (което, ако някой не знае идвало от “All correct”)
Единственият ни Американец от апартамента си тръгна. Напусна работа (беше мениджър в парка дето аз бачках миналата година), направи прощален купон с американските си приятелчета (за последиците от който няма да говоря), пофуча и потрещя известно време, взе си китарата, събра си парцалките и изчезна. Жалко! Сега няма да има странни субекти, които да ми кръжат в кухнята в 7 сутринта или пък да ми потропват на банята и да ми казват “I’m so fucked, man”. Бих казала, че Nick ще ми липсва, защото имаше някаква възможност да се говори с него. Но всъщност не ми пука.
От известно време се опитвам да разбера дали чувствам нещо. Дали мисля. Но все не стигам до прозрение... може би защото отговорът най-вероятно е не. Не мога да повярвам колко плитко е всичко в момента. Сън, храна, баня. Храна, баня, сън. Баня. Сън. Храна. Сън. And so on, and so on... Човек би помислил, че е хубаво това състояние, някак си безтегловно, безмисловно, бездуховно... Но не е. Даже е затормозяващо. Като да ти е направена лоботомия, само че много нескопосано, така че да го усещаш, да осъзнаваш липсата на парче от теб. Man, this really sucks! (нали всички знаем, че само се ебавам с техните паразитни изрази? ).
Днес исках да се прибера. В България! Ревах. И същевременно се зарадвах на това. Че най-после изпитах нещо истинско. Че изобщо изпитах нещо. I’m not irreversibly lost yet.
Сещам се за онези 5 stages of loss. Аз си имам собствени... само че идея си нямам на какво точно. Може би на мазохистичната ми лудост. Преминавам през необясним ентусиазъм, безгрижна развеселеност, тих непукизъм, отегчение, умора, депресиране, изтощение, освирепяване, желание за трошене, желание за масово клане, отчаяние, рев, вбесено енергизиране... и тук ще спра, защото останалото предстои. Като цяло май ми писна. А още е рано. Твърде рано! The fuckin’ problem is… няма никакви емоции, които да тушират цялото физическо напрежение. И се задръстваш. И преливаш. И отиваш да спиш, за да дадеш време на канализацията да се пооттече, за да я напълниш с нови ***** утре.
Възглавница. Чаршаф. Пулсациите на сърцето ми. Все така силни и учестени.

П.С. Обичам ви, о прекрасни същества!

Take me down...

to the paradise city where the grass is green and the girls are pretty.
OH, WON'T YOU, PLEASE, TAKE ME HOME!

Набързо

Ядох спагети "Angel hair".

Срещнах нетъпа американка.

Карах Christopher цели 4 пъти. *

Имаше порой, пак до колене във вода.

Почивах цели 3 полудни.

Пих Mountain Dew, разположена на плажно столче.
Гушках коте, а то мърка.

Кокершпаньол ме облиза по муцунката.

Осъществих видеовръзка със Спас, Хриси и Зак.

Разглеждах бебешки дрешки. **

Почетох.

** Спокойно бе, няма нищо общо с мен.

* Christopher е прекрасното колело, с което се сдобих. Зелено е :) Ето и снимков материал:

The list

Реших да спретна един списък с всички request-ове за пренасяне на контрабандни стоки към България, тъй като желанията все повече нарастват, а паметта ми все повече отслабва... Затова давайте. Аз не че ще ви донеса нещо, ама вие си кажете just in case. Дотук имам: бонбони за Деси, шоколадови ядки за Спас, кецове (мхм!) за Вера, тесто за cookies за Яна, кленов сироп за Жи... бре, много малко бе... аз като казвам, че паметта изневерява... Та хайде, допълвайте, ама не се надявайте много :)

Work thoughts on a paper bag

Бас държа, че всички велики писатели са станали такива благодарение на всевишната скука. Най-вероятно са висяли с часове в абсолютно бездействие зад тезгяха на магазинче за играчки и са се чудели с какво да запълнят безкрайните часове. Накрая им е писнало и са решили просто да пишат... първоначално на парче кухненско руло, но като видели, че не върви добре го заменили за кафяво хартиено пликче, като онези, в които алкохолиците си скатават пиячката... Добре де, това не са великите писатели. Това бях аз.

Само трети ден в mall-а (бе уж имам нещо като втора работа), а вече се побърквам. Кисна си тук и чакам някой олигофрен да се вдъхнови да си купи някоя от безумните глупости, които продаваме. По дяволите, пластмасов сладолед?!?! Дори не свети и не издава звуци (тук страшно държат на подобни ефекти... ако не свети и не дай си боже doesn't make noise, не става).

Откривам, че някак си т.нар. "лесна" работа не е за мен, ама въобще. Имам някакво необяснимо предпочитание към всичко, което изисква много бъхтене и е някаква своеобразна лудница. Къде-къде повече се забавлявах, когато тълпа неизвестни по произход същества, наподобяващи homo sapiens, с общо IQ около 70 крещеше, питаше, дърпаше, буташе, хилеше се истерично и искаше някакви неща, а Спаската и аз като достолпени воини удържахме фронта всяка вечер. It was crazy. And I loved it! Трябва да си сбъдна мечтата и да стана bar tender. Всички казват, че е непоносимо. Значи, чудесно! Тъкмо като за мен. На 30 ще съм totally stressed and burned out, при което ще се пенсионирам и ще заживея на село. Ще си отглеждам крави, кокошки, свине и всякакви други добитъци дето ми се разхождат пред очите цяла вечер... Странно... сигурно цял Wildwood се извървява в mall-а, цялата тая шарения, всичките тия хора от къде ли не. Миналата година им се радвах, всичко ми правеше впечатление, особено семействата, в които всеки член е от различна раса или националност. А сега ми е... so what?! Няма ги ирландците (или поне от мен се крият), съответно няма ги и ирландските партита в Michael's (който, за да е завършена цялата немотия, също го няма). Въобщеее... нищо не е останало в тая Америка, бе (то и никога нищо не е имало май) освен retarded little brats и техните още по-retarded big parents... Е, от време на време някой не толкова fockin' teenager ми пожелава a nice day и аз се възнасям до небесата от щастие... Абе, малко ми трябва. Но още не съм го открила това малко.

Btw - много е приятно да се чисти басейн, докато океанският бриз развява антените ти, небето е кристално синьо, Райчо докарва 90-100 по Fahrenheit, босите ти крака шляпат в приятно хладната вода на детското басейнче и от някъде звучи Walkin' in Memphis (знам, totally irrelevant, но пък много я обичам тази песен, дава ми странното усещане, че всичко е и ще бъде прекрасно). Колкото и приятно обаче да е басейнопочистването, то идва в комплект с малко неприятен страничен (д)ефект - изгаряш (защото слънцезащитният крем ти стои в раницата, нямало е време да се наплескаш с него понеже всичко се прави в последния момент и винаги се поспива "още 5 минути"), а като изгориш сърби, но естествено не може да се почешеш, защото междувременно и боли като... изгоряло...

Утре е първият ми (макар и половин) ден off! So freakin' happy! Ще се наспя, наизкъпя, наизпера, нахраня, наразходя, напазаря и напочивам! А може и само първото...

Farewell to... friends

Dear Къри... успех в Англия, мило ми чудовище. What else could I say that I already haven't...

И така цяло лято!

И още нещо

Онзи ден, може би докато премитах поредната купчинка миди, почесвах се където не ме сърби, гледах някъде в пространството и се чудех why the hell am I doing this, над главата ми прелетя самолетче, влачещо след себе си следния надпис:

"Need directions? See my guidebook.

God"

А, де... Go figure...

define: love

Love is any of a number of emotions and experiences related to a sense of strong affection or profound oneness. Depending on context, love can have a wide variety of intended meanings.

Love was the Irish entry in the Eurovision Song Contest 2005, performed in English by Donna & Joe.

Love was an American rock group of the late 1960s and early 1970s. They were led by singer, songwriter and guitarist Arthur Lee and the group's second songwriter, guitarist Bryan MacLean.

Love is a 1971 novel by Angela Carter.

Love is a lunar impact crater on the far side of the Moon. It is located just to the north of the Perepelkin crater. The Prager crater is nearly contacting the northeastern rim. To the northwest is Bečvář crater.

Love is episode 10 of the Serial Experiments Lain TV series originally aired 7 September 1998.

Love (Έρωτας) is a popular daily Greek soap-opera that premiered on Antenna on September 16, 2005, in Greece. It is also shown in Australia on Antenna Pacific and in the United States on Cable TV.

Love is an album by the English rock band The Cult, released in 1985 on Beggars Banquet Records. The record has been released in nearly 30 countries worldwide, and sold an estimated 2.5 million copies. It gave The Cult commercial success in the UK and abroad.

Arsenio Sebastião Cabungula or Love (born March 14, 1979) is an Angolan footballer. He plays as a forward for AS Aviacao in his home country. He has won 3 Girabola titles with them.

Love is a single in 2000 by S.E.S.. This is S.E.S.' sixth full Japanese single. It sold approximately 5,000 copies.

Love is a Foetus album released on CD by Ectopic Ents/Birdman Records in 2005. Initial copies include a DVD disc with additional content.

Love is a 2006 theatrical production by Cirque du Soleil which combines the re-produced and re-imagined music of The Beatles with an interpretive, circus-based artistic and athletic stage performance.

"Love" is a John Lennon ballad from the 1970 album John Lennon/Plastic Ono Band, its stark, hollow sound epitomising the stripped-down sound of the Plastic Ono Band album.

Love (愛) is one of Kelly Chen's Cantonese albums released in August 22, 2003.

Love is a soundtrack compilation album by The Beatles released in November 2006. It features music compiled and remixed for the Cirque du Soleil show of the same name.

L♥VE (spelled with the ♥ on the front cover and an O elsewhere on the record and sleeve) is a record album featuring the cast of Sesame Street. It was released in 1980.

Zero points in a tennis game.

Has several different meanings in English, from something that gives a little pleasure ("I loved that meal") to something one would die for (patriotism, pairbonding). It can describe an intense feeling of affection, an emotion or an emotional state.

Apple, Aster, Caraway, Coriander, Cumin, Jasmine, Lavender, Marjoram..

(1) An intense affectionate concern for another person. (2) An intense sexual desire for another person. (3) A beloved person. (4) Term of endearment. (5) A strong fondness or en­thusiasm for something. (6) The benevolence, kindness or brotherhood that man should rightfully feel toward others.

La di da di da...

Горещо е. Нямам втора работа. Убивам човек за кофичка кисело мляко. Бавно и славно изгарям на слънцето и хващам някакъв много интересен фермерски тен. На къси гащи, ръкави и шапка. Драйфа ми се от подмотаването наоколо с Whitey, ама няма как. Работа, мен! Искам социални контакти. С хора my age по възможност. Ирландци, ако може да си позволя да съм претенциозна :) Чичковците на средна възраст не са ми съвсем по вкуса. И разговорите им за това в какъв цвят е най-добре да се боядисат тръбите в стълбищните помещения, какви саксии да се сложат пред вратите на сградите, в колко часа да се включва нощното осветление, как да се спести електроенергия и милион подобни жизнено важни за оцеляването неща. Сериозно, повръща ми се от цялата излишност на всичко. Олигофрени! Семейство от четирима ще ми идва с 5 коли, пък и лодка, натоварена на някое ремарке. "Nice to be paying you", най-милия начин, по който някой някога се е запознавал с мен. Becky? Vicky? Betty? Sweaty? НЕ БЕ МАЛОУМНИЦИ! Нямам нищо общо с вашите Бекита, Викита, Бетита или Суетита. Дори не си правят труда да осмислят какво им казвам. Съчетание от букви като Ц и В не съществува. Казвам се както решат. Ааааааа... Бети... леля ми се казва Бети, много хубаво име. Ами не, actually it's Tsveti. OK, it was nice to meet you Betty. Да, whatever.
За последните четири дни... изчистих четири сгради, които ако желае някой може да разгледа тук, изпрахосмукачих четири гаража (с прахомсукачка, която Бог знае защо се нарича Billy Goat), по случая се насмуках здраво с бетонен прах, след което заявих на многоуважаемия си работодател Whitey, че няма да пипна повече тая коза, той ми се смя, после си хвана прахосмукачката и бръмча с нея, излезе ми мазолче на префинените женски ръчички от новата ми най-добра приятелка - метлата, изгорях, както вече споменах, навъртях незнайно колко километраж, обикаляйки около сградите, изхвърлях боклук, който обаче пипам с два пръста, изпозапознах се с разни собственици на condo-та, които само ми разправят колко чисто и прекрасно било всичко (да ви преседне тая чистота дано), метох мидички, пясък, камъчета, клечици, всякакви неща, които според мен баш си им е мястото на пътя... Да не продължавам. Ясно е че намирам всякакви начини да се дразня колкото се може повече на работата. Затова заебавам топика засега.
В Wildwood още не е станало съвсем wild. Вчера най-накрая се разходих по Boardwalk-a. Ми нищо ново. Същата шарения, тениски, суичъри и всякакви боклуци на циганския пазар дето хващат окото на туристите. И туристи естествено колкото щеш. В парковете - скука. И познати хора няма. С Наталия скърбим за миналата година. Имаше екшън. Имаше адреналин, подтичване наоколо, хаос, лудница... Сега е някак умряло, нищо не се случва, никой при никого не ходи. Работим, спим, гледаме втрещено, ядем понякога и пием бира тихичко. Ако не си намеря втора работа (all in the name of socializing) или ще откача или ще умра. Вчера питах в един як магазин по Boarwalk-a, но естествено не им трябват хора. Мисля все пак да ходя всяка вечер, докато не им писне. Може да ме вземат накрая :) А може и да им предложа да им работя без пари... защото аз не съм добър човек и не съм заслужила техните картофи... ъъъъъ... таковата...
В къщата хората са яки. Имаме си странен американец - Ник, който дрънчи на китара от време на време, спи на дивана в хола, макар че си има стая и легло, има интересни маниери и като цяло е интересен спесимен. Също така си имаме и странен българин - естествено Георги... Над него още нямам кой знае какви наблюдения, но има време.
Имам известна дилема... Колело за 10 долара с 3 кила ръжда, съмнителен прозиход, неизвестност по отношение наличието на скорости и спирачки или brand new bike за 70 - 100 долара... Имайки предвид, че ще въртя поне по 2-3 километра в едната посока всеки ден май съм по-склонна на вариант 2. Или мога да чакам някой просто да изхвърли някое колело, което е било ползвано два-три пъти и поради изключителната му захабеност вече не става за употреба. Не е истина какви неща изхвърлят тия хора с лека ръка. Яке. Душ. Диня. Комплект чаши. Дънки. Риза. Картина. Това са само нещата, които видях, докато с Whitey "изхвърляхме" (аз само кърша пръсти наоколо и повтарям колко е гадно) огромните торби с боклук.
Абе на мен малко в повече ми дойде собствения ми негативизъм... а на вас? Някой да дойде да ми срита задника и да ми каже да се стегна. Ааааа... и като идвате... домъкнете някой друг айрян бееее...

А като стана дум за носене - оказа се (то не се е оказало току-така, има си правила, ама кой да ги знае, че и защо), че не съм била можела (ах, обичам ги тия несъществуващи времена) да пренасям каквато и да било храна от БГ за насам. Камо ли пък консерва с русенско варено, консерва с пастет, две консерви с риба, сушеница, три буркана боров мед (всичко това в моя куфар) и салам Мелник (който се вози в раницата ми през цялото време). Глобата, ако пренасяш такива изключително застрашаващи живота на американците неща била скромните 2000 долара. Та съквартирантите бяха доста изненадани като отвориха хладилника и видяха моите запаси да се мъдрят вътре. ААААУУУУ... консерви... ама как ги пренесе???!!! Ми... знам ли... Късмет. Следващият път ще пробвам и с биологично оръжие.

И така драги ми смехурковци. Нещо трудно се хващам да пиша, може би заради цялостната си нагласа към ситуацията тук. Киселичко ми е някак. Но ще измисля нещо. Ще ям сладолед например :) А вие, поддържайте си електролитите в баланс и пишете!!! (and that's an order)

Вместо разни други неща

Всички я знаем много добре тая песен... Специално внимание да се объне на фразата, започваща с "cause" и завършваща с "thing". Благодарение на тази фраза няма да напиша известна доза неща. Ама какво пък, те нищо не значат, за никого не са важни и като всичко на тоя свят, може и без тях.

Прясно изцедени мозъчни клетки

Имам най-добрите приятели евър! Сериозно, нямаше друг човек, който да е изпращан от цяла тълпа хора на летището. Happy :)
British Airlines - абе, закъснение от 50 минути, после проблем с тоалетните, поради което за целия самолет има само две (и чакаш на опашчица половината полет), после закъснение и на тръгване от Хийтроу, технически проблем, поради който не можели да ни съобщават данни за времето и т.н., чакане, чакане, чакане... и все пак ме кефят! Дори самолетната храна беше някак вкусна.
Хийтроу... ама като казват, че това нещо е огромно, всъщност не можем и бегло да си представим какво се има предвид. ОГРОМНО Е!!! Извозват те с автобусче от терминал 5, на който пристигаш до терминал 4, от който летиш. И си викаш "к'во толкоз, скачаме на автобусчето, то прави едно кръгче и ни мята където трябва". Само че "кръгчето" се оказва по-скоро обхождане на Благоевград (примерно, такова сравнение направихме с колегата пътуващ) от край до край и отне скромните 20 минути. Вземайки предвид и закъснението, с което тръгнахме от София, вече някак си се виждах как нощувам в Лондон (хич нямаше да ми е лошо всъщност). Но пък същевременно имах и твърдото убеждение, че няма да се наложи. Стигнахме съвсем навреме, за да се прикачим на полета за Newark.
А Лондон... не знам защо имах наглостта да очаквам слънце при положение, че всички сме чували колко е gloomy там. Но някак си все не можех да повярвам. А той действително се оказа една доста свъсена стара английска мома. Покапа малко недоволно върху нас, когато слязохме от самолета, а мъглата и небето даваха усещането, че целият град е покрит с безкрайно сиво одеало от памук. И въпреки всичко аз някак странно успях да се почувствам у дома си. В Лондон!?!?!?
В Щатско... всичко си е същото... Летището, магистралите (по които с Whitey успяхме да се изгубим), въздуха, пищящите гларуси, аmerican bitches, които за мой огромен кеф тази година живеят в съседната къща и пищят (защото просто не могат да си говорят нормално) и се хилят гръмогласно. Whitey се е стопил, изчезнал е почти... Не е истина какво прави работата с хората тук. А американците били fat, stupid and lasy. Ама той пък не е съвсем американец.
Събудих Lenny в 3 посред нощ. Той естествено веднага довтаса и ме прибра в стаята. Момичетата ме гледаха с огромни, невярващи очи. Очаквали ме на 6-ти. Surprise :) Тръшнах се и спах почти 5 часа в сини чаршафи с Гарфийлд на долния етаж на двуетажно легло. На петия час гларусите и american bitches се активираха отново и крехкото ми и без това спане приключи.
На Хийтроу пък бидох щателно претърсена от захилена британска служителка на реда. Колкото и да си мислех, че съм смъкнала всички железарии от себе си преди да мина през пищящото устройство, то все пак пропищя. Започнах да й мрънкам, че може би е от някакви неща по дънките и т.н., но тя само ми се усмихна, каза "There's no point in guessing" и си ме претърси. 2 пъти! Еми, хубаво!
В къщата ни нет-а е доста дразнещ, постоянно се разпада връзката, затова предупреждавам, че може и да нямам QIP, нещо не се свързва гадта! Сега спирам да словоблудствам, че още не знам къде се намирам и е време да повилнея наоколо.

3, 2, 1... излитане... (a.k.a. "Where is my mind")

Последен поуст, а утре ме очаква път. Поглеждам през прозореца дали навън вали... Ми не, в 3 сутринта, не вали... Сестра ми се опитва да заспи на леглото на Съни, завита с Мечо Пух. Стаята прилича на бойно поле, на което до преди малко вилнях като истински войн! Като ви казвам, че съм царица на опаковането, вЕрвайте ми. Куфар, 3 сака и 3 огромни черни чувала за боклук побраха цялото ми четиригодишно съществуване из знайни и незнайни дебри на Студентски град и сега ще го отнесат в Пловдив. Спи ми се, та две не виждам, но в главата ми се блъскат хиляди нещица, като нощни пеперуди на внезапно светната лампа. Shay се излежава блажено в USA куфара и предвкусва сладостта на пътешествието. Отива си на гости вкъщи. Естествено, че е excited. Аз осъзнавам, че не съм проверила никакви подробности около летенето, сякаш очаквам някак с магия да се телепортирам абсолютно безпроблемно до желаната дестинация. Ама в крайна сметка why the hell not? Ще кацна на Heathrow :) Ще чуя British accent съвсем на живо. Ще гледам странно и неразбиращо и ще мигам на парцали, когато ми заговори някой true Brit. Те ми толкова бленувания British accent!

Стаята ми изглежда странно в целия този хаос. Още не съм я напуснала, а вече ми е някак чужда. Съни се изнесе. Аз почти не съм тук. Кой ли ще заспива на това бюро догодина...

Хаотично ми е. Много. Пишеше ми се. Ей така като за чао. Не че не се видях с почти всички, с които исках да се видя. И не че няма да пиша и след това. Ама пуста сантименталност ме е обхванала. Но бидейки толкова хаотична някак не се получава, само скачам от нищо на нищо и нова мисъл заменя предходната почти със скоростта на мрака.

И ми е меланхолно... но няма да му се дам... сега... :)

Pathetic but... ще ми липсвате... не, че не си го знаете, но аз да си кажа пак.

Сестричето изобщо не прилича на мен... (и слава Богу... (а, като казах думичката с главно Б, ей сега ще вметна нещо)) Заспа на импровизирана възглавница от покривката на леглото ми, на светната в коридора лампа, на музика, на мен тракаща на компютъра и на леглото-хамак, от което Съни толкова се оплаква. Amazing! (ама не grace :) )

Вметката - мама ми купила синджирче с кръстче (бе аз далеч не съм по тия неща, ама... ) Не че не ме предупреди. Аз хък-мък се съгласих. И очаквах съвсем проста верижка с кръст. получих обаче доста интересна версия на кръст... В днешно време кво ли не измислят, за да популяризират религията... Както и да е, пак излишно детайлизирах. Ще си го нося, даже няма да се оплача, че не ми харесва. Защото е от мама. Като знам с колко любов го е купила, сърце не ми дава.

А днес по Пиротска си намерих мъничка желязна сабя, вероятно от ключодържател или нещо подобно. ОК, вече съм и въоръжена!

Излитам след по-малко от 12 часа. Къпане, сушене, сън (може би), изнасяне на багаж, издаване на стая, пътуване към летището, киснене на летището... останалото го знаем... и огромни паузи за суетене между всичко това. Още не мога много да усетя... начало ли... край ли...

Инаф! Докторе - марш в банята! Ииииии... Формати на формата заформят оръфани фьорди... (Спасец, нещо против плагиатството :))?