Горещо е. Нямам втора работа. Убивам човек за кофичка кисело мляко. Бавно и славно изгарям на слънцето и хващам някакъв много интересен фермерски тен. На къси гащи, ръкави и шапка. Драйфа ми се от подмотаването наоколо с Whitey, ама няма как. Работа, мен! Искам социални контакти. С хора my age по възможност. Ирландци, ако може да си позволя да съм претенциозна :) Чичковците на средна възраст не са ми съвсем по вкуса. И разговорите им за това в какъв цвят е най-добре да се боядисат тръбите в стълбищните помещения, какви саксии да се сложат пред вратите на сградите, в колко часа да се включва нощното осветление, как да се спести електроенергия и милион подобни жизнено важни за оцеляването неща. Сериозно, повръща ми се от цялата излишност на всичко. Олигофрени! Семейство от четирима ще ми идва с 5 коли, пък и лодка, натоварена на някое ремарке. "Nice to be paying you", най-милия начин, по който някой някога се е запознавал с мен. Becky? Vicky? Betty? Sweaty? НЕ БЕ МАЛОУМНИЦИ! Нямам нищо общо с вашите Бекита, Викита, Бетита или Суетита. Дори не си правят труда да осмислят какво им казвам. Съчетание от букви като Ц и В не съществува. Казвам се както решат. Ааааааа... Бети... леля ми се казва Бети, много хубаво име. Ами не, actually it's Tsveti. OK, it was nice to meet you Betty. Да, whatever.
За последните четири дни... изчистих четири сгради, които ако желае някой може да разгледа тук, изпрахосмукачих четири гаража (с прахомсукачка, която Бог знае защо се нарича Billy Goat), по случая се насмуках здраво с бетонен прах, след което заявих на многоуважаемия си работодател Whitey, че няма да пипна повече тая коза, той ми се смя, после си хвана прахосмукачката и бръмча с нея, излезе ми мазолче на префинените женски ръчички от новата ми най-добра приятелка - метлата, изгорях, както вече споменах, навъртях незнайно колко километраж, обикаляйки около сградите, изхвърлях боклук, който обаче пипам с два пръста, изпозапознах се с разни собственици на condo-та, които само ми разправят колко чисто и прекрасно било всичко (да ви преседне тая чистота дано), метох мидички, пясък, камъчета, клечици, всякакви неща, които според мен баш си им е мястото на пътя... Да не продължавам. Ясно е че намирам всякакви начини да се дразня колкото се може повече на работата. Затова заебавам топика засега.
В Wildwood още не е станало съвсем wild. Вчера най-накрая се разходих по Boardwalk-a. Ми нищо ново. Същата шарения, тениски, суичъри и всякакви боклуци на циганския пазар дето хващат окото на туристите. И туристи естествено колкото щеш. В парковете - скука. И познати хора няма. С Наталия скърбим за миналата година. Имаше екшън. Имаше адреналин, подтичване наоколо, хаос, лудница... Сега е някак умряло, нищо не се случва, никой при никого не ходи. Работим, спим, гледаме втрещено, ядем понякога и пием бира тихичко. Ако не си намеря втора работа (all in the name of socializing) или ще откача или ще умра. Вчера питах в един як магазин по Boarwalk-a, но естествено не им трябват хора. Мисля все пак да ходя всяка вечер, докато не им писне. Може да ме вземат накрая :) А може и да им предложа да им работя без пари... защото аз не съм добър човек и не съм заслужила техните картофи... ъъъъъ... таковата...
В къщата хората са яки. Имаме си странен американец - Ник, който дрънчи на китара от време на време, спи на дивана в хола, макар че си има стая и легло, има интересни маниери и като цяло е интересен спесимен. Също така си имаме и странен българин - естествено Георги... Над него още нямам кой знае какви наблюдения, но има време.
Имам известна дилема... Колело за 10 долара с 3 кила ръжда, съмнителен прозиход, неизвестност по отношение наличието на скорости и спирачки или brand new bike за 70 - 100 долара... Имайки предвид, че ще въртя поне по 2-3 километра в едната посока всеки ден май съм по-склонна на вариант 2. Или мога да чакам някой просто да изхвърли някое колело, което е било ползвано два-три пъти и поради изключителната му захабеност вече не става за употреба. Не е истина какви неща изхвърлят тия хора с лека ръка. Яке. Душ. Диня. Комплект чаши. Дънки. Риза. Картина. Това са само нещата, които видях, докато с Whitey "изхвърляхме" (аз само кърша пръсти наоколо и повтарям колко е гадно) огромните торби с боклук.
Абе на мен малко в повече ми дойде собствения ми негативизъм... а на вас? Някой да дойде да ми срита задника и да ми каже да се стегна. Ааааа... и като идвате... домъкнете някой друг айрян бееее...
За последните четири дни... изчистих четири сгради, които ако желае някой може да разгледа тук, изпрахосмукачих четири гаража (с прахомсукачка, която Бог знае защо се нарича Billy Goat), по случая се насмуках здраво с бетонен прах, след което заявих на многоуважаемия си работодател Whitey, че няма да пипна повече тая коза, той ми се смя, после си хвана прахосмукачката и бръмча с нея, излезе ми мазолче на префинените женски ръчички от новата ми най-добра приятелка - метлата, изгорях, както вече споменах, навъртях незнайно колко километраж, обикаляйки около сградите, изхвърлях боклук, който обаче пипам с два пръста, изпозапознах се с разни собственици на condo-та, които само ми разправят колко чисто и прекрасно било всичко (да ви преседне тая чистота дано), метох мидички, пясък, камъчета, клечици, всякакви неща, които според мен баш си им е мястото на пътя... Да не продължавам. Ясно е че намирам всякакви начини да се дразня колкото се може повече на работата. Затова заебавам топика засега.
В Wildwood още не е станало съвсем wild. Вчера най-накрая се разходих по Boardwalk-a. Ми нищо ново. Същата шарения, тениски, суичъри и всякакви боклуци на циганския пазар дето хващат окото на туристите. И туристи естествено колкото щеш. В парковете - скука. И познати хора няма. С Наталия скърбим за миналата година. Имаше екшън. Имаше адреналин, подтичване наоколо, хаос, лудница... Сега е някак умряло, нищо не се случва, никой при никого не ходи. Работим, спим, гледаме втрещено, ядем понякога и пием бира тихичко. Ако не си намеря втора работа (all in the name of socializing) или ще откача или ще умра. Вчера питах в един як магазин по Boarwalk-a, но естествено не им трябват хора. Мисля все пак да ходя всяка вечер, докато не им писне. Може да ме вземат накрая :) А може и да им предложа да им работя без пари... защото аз не съм добър човек и не съм заслужила техните картофи... ъъъъъ... таковата...
В къщата хората са яки. Имаме си странен американец - Ник, който дрънчи на китара от време на време, спи на дивана в хола, макар че си има стая и легло, има интересни маниери и като цяло е интересен спесимен. Също така си имаме и странен българин - естествено Георги... Над него още нямам кой знае какви наблюдения, но има време.
Имам известна дилема... Колело за 10 долара с 3 кила ръжда, съмнителен прозиход, неизвестност по отношение наличието на скорости и спирачки или brand new bike за 70 - 100 долара... Имайки предвид, че ще въртя поне по 2-3 километра в едната посока всеки ден май съм по-склонна на вариант 2. Или мога да чакам някой просто да изхвърли някое колело, което е било ползвано два-три пъти и поради изключителната му захабеност вече не става за употреба. Не е истина какви неща изхвърлят тия хора с лека ръка. Яке. Душ. Диня. Комплект чаши. Дънки. Риза. Картина. Това са само нещата, които видях, докато с Whitey "изхвърляхме" (аз само кърша пръсти наоколо и повтарям колко е гадно) огромните торби с боклук.
Абе на мен малко в повече ми дойде собствения ми негативизъм... а на вас? Някой да дойде да ми срита задника и да ми каже да се стегна. Ааааа... и като идвате... домъкнете някой друг айрян бееее...
А като стана дум за носене - оказа се (то не се е оказало току-така, има си правила, ама кой да ги знае, че и защо), че не съм била можела (ах, обичам ги тия несъществуващи времена) да пренасям каквато и да било храна от БГ за насам. Камо ли пък консерва с русенско варено, консерва с пастет, две консерви с риба, сушеница, три буркана боров мед (всичко това в моя куфар) и салам Мелник (който се вози в раницата ми през цялото време). Глобата, ако пренасяш такива изключително застрашаващи живота на американците неща била скромните 2000 долара. Та съквартирантите бяха доста изненадани като отвориха хладилника и видяха моите запаси да се мъдрят вътре. ААААУУУУ... консерви... ама как ги пренесе???!!! Ми... знам ли... Късмет. Следващият път ще пробвам и с биологично оръжие.
И така драги ми смехурковци. Нещо трудно се хващам да пиша, може би заради цялостната си нагласа към ситуацията тук. Киселичко ми е някак. Но ще измисля нещо. Ще ям сладолед например :) А вие, поддържайте си електролитите в баланс и пишете!!! (and that's an order)
Няма коментари:
Публикуване на коментар