3, 2, 1... излитане... (a.k.a. "Where is my mind")

Последен поуст, а утре ме очаква път. Поглеждам през прозореца дали навън вали... Ми не, в 3 сутринта, не вали... Сестра ми се опитва да заспи на леглото на Съни, завита с Мечо Пух. Стаята прилича на бойно поле, на което до преди малко вилнях като истински войн! Като ви казвам, че съм царица на опаковането, вЕрвайте ми. Куфар, 3 сака и 3 огромни черни чувала за боклук побраха цялото ми четиригодишно съществуване из знайни и незнайни дебри на Студентски град и сега ще го отнесат в Пловдив. Спи ми се, та две не виждам, но в главата ми се блъскат хиляди нещица, като нощни пеперуди на внезапно светната лампа. Shay се излежава блажено в USA куфара и предвкусва сладостта на пътешествието. Отива си на гости вкъщи. Естествено, че е excited. Аз осъзнавам, че не съм проверила никакви подробности около летенето, сякаш очаквам някак с магия да се телепортирам абсолютно безпроблемно до желаната дестинация. Ама в крайна сметка why the hell not? Ще кацна на Heathrow :) Ще чуя British accent съвсем на живо. Ще гледам странно и неразбиращо и ще мигам на парцали, когато ми заговори някой true Brit. Те ми толкова бленувания British accent!

Стаята ми изглежда странно в целия този хаос. Още не съм я напуснала, а вече ми е някак чужда. Съни се изнесе. Аз почти не съм тук. Кой ли ще заспива на това бюро догодина...

Хаотично ми е. Много. Пишеше ми се. Ей така като за чао. Не че не се видях с почти всички, с които исках да се видя. И не че няма да пиша и след това. Ама пуста сантименталност ме е обхванала. Но бидейки толкова хаотична някак не се получава, само скачам от нищо на нищо и нова мисъл заменя предходната почти със скоростта на мрака.

И ми е меланхолно... но няма да му се дам... сега... :)

Pathetic but... ще ми липсвате... не, че не си го знаете, но аз да си кажа пак.

Сестричето изобщо не прилича на мен... (и слава Богу... (а, като казах думичката с главно Б, ей сега ще вметна нещо)) Заспа на импровизирана възглавница от покривката на леглото ми, на светната в коридора лампа, на музика, на мен тракаща на компютъра и на леглото-хамак, от което Съни толкова се оплаква. Amazing! (ама не grace :) )

Вметката - мама ми купила синджирче с кръстче (бе аз далеч не съм по тия неща, ама... ) Не че не ме предупреди. Аз хък-мък се съгласих. И очаквах съвсем проста верижка с кръст. получих обаче доста интересна версия на кръст... В днешно време кво ли не измислят, за да популяризират религията... Както и да е, пак излишно детайлизирах. Ще си го нося, даже няма да се оплача, че не ми харесва. Защото е от мама. Като знам с колко любов го е купила, сърце не ми дава.

А днес по Пиротска си намерих мъничка желязна сабя, вероятно от ключодържател или нещо подобно. ОК, вече съм и въоръжена!

Излитам след по-малко от 12 часа. Къпане, сушене, сън (може би), изнасяне на багаж, издаване на стая, пътуване към летището, киснене на летището... останалото го знаем... и огромни паузи за суетене между всичко това. Още не мога много да усетя... начало ли... край ли...

Инаф! Докторе - марш в банята! Ииииии... Формати на формата заформят оръфани фьорди... (Спасец, нещо против плагиатството :))?